САКАТИЯТ БОГ

– Така мислех, но след онова, което каза Фид предната нощ, вече не.

Ботъл го погледна с любопитство.

– Кажи тогава.

Кътъл сви рамене, сякаш изведнъж му стана неловко.

– Нещо стана с нас, това е. С Ловците на кости. Може би завладяването на Ледер. Може би град Малаз или дори Ю’Гатан, не знам. Виж ни. Ние сме армия, която не мисли за плячка. Защо според тебе Корик се подигра със Смайлс за парите за пикнята й?

– Защото се е скапал – отвърна Смайлс. – И ревнува.

– Защото на никой не му пука за злато и сребро, за купуване на вмирисани имения, за гледане на коне или презморска търговия. Ние сигурно сме единствената армия на света, на която не й пука.

– Чакай малко, сапьор – изсумтя Смайлс. – Не мислиш, че след като сме накълцали някой и стоим там на бойното поле – не мислиш, че ще почнем да режем пръсти и всичко останало? Че ще товарим торкви, пръстени и хубави мечове, и каквото е там, нали?

– Не, Смайлс.

– Мисля, че съм съгласен с Кътъл за това – рече Ботъл. – Но пък може би ти ще…

– Защо? Изобщо не говорех за себе си…

– За пръв път ще е – измърмори Ботъл.

– О, ще мина да огледам телата, да – съгласи се тя. – Ще намеря някой да диша и ще му клъцна гърлото. Но пръстени и други говна? Забрави.

– Точно каквото казвах. – Кътъл впи очи в Ботъл. – Точно това е, Ботъл. Тази армия се е побъркала.

– Фид е капитанът сега – изръмжа Балм. – Какво повече ви трябва да знаете? Той ще ни оправи. Беше от Подпалвачите на мостове, нали? Вижте му старото отделение, момчета – не са загубили и един проклет войник. И това ако не е гледащо отгоре милостиво божие око, какво тогава?

Уидършинс се приближи до Троутслитър, Детсмел и сержанта и попита:

– Някой от вас чу ли Ботъл отзад? Онова за името ни?

Троутслитър се навъси.

– Какво?

– Питаше как сме си получили името.

– Е?

– Ами, просто си мисля… хм… мисля, че е важно. Мисля, че Ботъл знае нещо, но го държи в тайна…

– Запушено в бутилката за пикня ли? – попита Детсмел.

Пискливият смях на Троутслитър предизвика ругатни по колоната и той даже се притесни.

– Съжалявам, изпуснах се.

– Ами стискай по-здраво. Ако искаш, може да ти сложим и тапа. Даже две – едната отзад.

Троутслитър едва не се задави, докато се мъчеше да спре поредния врясък.

– Детсмел, престани – заповяда Балм. – Сериозно ти казвам.

– Нищо не съм казал, сержант…

– Видя какво направи Кътъл на Корик, нали? Ще те просна долу, Детсмел.

– Не можеш – ти си ни сержантът.

– Означава, че го мога, идиот.

– Ботъл е маг, също като мен – заговори Уидършинс. – Имаме обща връзка. Мисля, че мога да поговоря с него все пак. Има нещо, което не казва. Знам го.

– Е – разсъди Детсмел, – момчето все пак оцеля от кухненската палатка на На’Рук, тъй че си е впечатляващо.

– И се върна с капитан Рутан Гъд. Има някакъв вътрешен кръг, да ви кажа. Подозирах го отдавна.

– Уидършинс, знаеш ли, че може да си налучкал нещо тука – рече Детсмел. – Посветени хора. Знаят… нещо.

– Повече от нас, точно така.

– Може и на картата да са го нахвърляли. Как да минем през тая пустиня и след това да свалим още някоя империя, както завзехме Ледер.

– И както разбихме Вихъра също. И се измъкнахме от град Малаз. Тъй че вече няма да си правиш майтап с мен, Детсмел, нали?

Четиримата морски пехотинци се извърнаха като един назад и погледнаха намръщено тътрещото се зад тях отделение. Сержант Тар повдигна вежди.

– Чуваш ли ни, Тар? – подвикна му Балм.

– Нито дума, Балм.

– Добре.

Отново се обърнаха напред и Уидършинс се приближи още повече до сержанта.

– Можем да се сетим кои са от посветените. Фид и Рутан Гъд…

– И Ботъл – каза Детсмел. – Защото е излъсканият ашик на Фид.

– Мейсан Джилани…

– Какво? Сериозно?

– Още една, прикрепена към свитата на адюнктата – не убиха коня й, разбрахте ли го това? Два й запазиха всъщност. – Уидършинс се почеса по брадичката. – Студено става, като залезе слънцето, нали? После имаме Лостара Юил, която направи онзи Танц на Сянката – тя със сигурност. Кой още?

– Кенеб, ама той умря – рече Балм. – Бързия Бен също.

Уидършинс се изсмя тихо.

– По този въпрос съм на едно мнение с Ботъл. Той е там някъде. Може би с Геслер и Сторми…

– Разбира се! – прекъсна го Балм. – Гес и Сторми! А изтърсаците не са ли с тях?

– Синн и Гръб, да.

Уидършинс кимна.

– Цялата конспирация може да е там. Вътрешният кръг, за който говорех…

– Коварната кабала – каза Детсмел.

– Да…

– Тайната завера.

– Точно така.

– Лукавите пазители на истината…

Смехът на Троутслитър прониза нощта.

Синтър потръпна от врясъка зад тях.

– Богове, ще ми се да престане да го прави.

– Нищо особено смешно няма в това – съгласи се Бадан Грук. – Но пък това е Троутслитър, нали? Тоя човек ще се смее и над умиращата си сестра. – Поклати глава. – Не разбирам хора като него. Да се забавляваш в нещастието и мъчението. Какво има за смях тука? Това говори за разстроен ум.

Тя го изгледа с любопитство. Лицето му бе огряно от зеленото сияние на Нефритените копия. Призрачно. Безплътно.

– Какво те гложди, Бадан?

– Оная конспирация на Уид. – Погледна я подозрително. – Трябва и теб да включва, нали?

– Гуглата да ме вземе, как пък не.