САКАТИЯТ БОГ

– След като вече е освободена, Елейнт трябва да я убият. Нямат друг избор. Тяхната сила е магическа, а Коурабас ще убие всичко, от което зависи магията. А след като е неуязвима за чародейството им, ще трябва да е с нокти и зъби, а за това ще е нужен всеки Елейнт – всяка буря, докато се събуди самата Тиам. А колкото до К’рул, той вече не може да отказва на призивите на Блудния – тъкмо той обузда хаоса на драконите, преди всичко.

– Те трябва да я убият! – изкрещя Ерастас. Кръвта, стичаща се от окото му, вече бе почерняла от прахта.

Килмандарос изсумтя уклончиво.

– Ако наистина я убият, Ерастас, тогава бурята умира. – Извърна се към него. – Но ти знаеше това – или най-малко се досещаше за истината. Това, което търсиш, е смъртта на цялото чародейство, подчинено на законите на контрол. Искаш да сътвориш свят, където никой смъртен не може да те нарани, никога повече. Свят, където кръвта е осветена в твое име, но всъщност нямаме никаква сила да се месим, дори да го искахме. Искаш да бъдеш почитан, Ерастас, но в култ, при който не си длъжен да даваш нищо в замяна. Правилно ли предположих?

Секул Лат поклати глава.

– Не могат да я убият…

Ерастас се обърна към него побеснял.

– Но трябва! Казах ти! Ще се погрижа всички да бъдат унищожени! Месещите се богове – искам децата ни да са мъртви

! К’рул ще разбере – ще види, че няма друг начин, никакъв друг начин да се сложи край на тази продажна, жалка трагедия. – Изпъна пръст към Секул. – Мислеше си, че това е игра, нали? Мамиш с ашиците и после смигваш на курвата? Аз призовах Древните богове! К’рул мисли да ме пренебрегне? Не! Принудил съм го! – Изведнъж се изкиска, пръстите му потрепериха. – Тя е съсирек, потекъл в жилите му! И ще намери мозъка му, и той ще умре! Аз съм Господарят на Крепостите и няма да бъда пренебрегнат!

Секул Лат залитна назад.

– Те я оковаха първия път. Защото убийството й не беше избор – не и ако искаха да запазят лабиринтите живи. – Обърна се рязко към Килмандарос. – Майко… ти ли…

Тя извърна очи и промълви:

– Уморих се от това.

„Умори се?!“

– Но… но сърцето на Сакатия бог…

– Какво ни интересува онова изсъхнало парче месо? – викна Ерастас. – Той ще е също толкова мъртъв като всички други, когато това свърши! Също и Форкрул Ассаил – и всички други, които мислят да ми се опълчат! Ти не ми повярва, Сек – предпочете да не ме вземеш на сериозно – отново.

Секул Лат поклати глава.

– Вече те разбирам. Твоят истински враг е Господарят на Драконовата колода. Дракони, които са лабиринти – цялата нова, сурова сила. Но знаеше, че не можеш да се надяваш да се мериш с онзи Господар – не и докато боговете и лабиринтите остават господстващи. Затова си съставил план да убиеш всичко това. Колодата, магията на драконите, Господаря – боговете. Но какво те кара да мислиш, че Крепостите по някакъв начин ще се окажат неуязвими за Окото на Отрицанието?

– Защото Крепостите са Древни, глупако. Спазаряването на К’рул с Елейнт направи цялата тази бъркотия – това доведе лабиринтите в световете, това наложи ред над хаоса на Старата магия. Заговорът на К’рул да бъде избран един дракон между Великия клан, избран да стане Отрицателя, Отатарала, докато всички други ще се самооковат в аспекти на магията. Те наложиха закон над чародейството и сега аз ще разбия този закон. Завинаги!

– К’рул искаше мир…

– Искаше да ни стъпче! И го направи – но това свършва днес! Днес! Секул Лат, не се ли съгласи да сложим край на всичко това? Според думите ти се съгласи!

„Не бях сериозен. Никога не съм бил сериозен. Това е проклятието ми.“

– Е, Ерастас, щом няма да търсиш сърцето на Сакатия бог, къде ще отидеш сега?

– Това си е моя работа – отсече той, обърна се и огледа бялата рана, прорязала земята. – Далече. – Обърна се отново към Секул. – Маел най-сетне разбира какво сме направили тук – но кажи ми, виждаш ли го? Тича ли сега към нас с цялата си ярост? Не. А Ардата? Знай, че тя също крои нов заговор. Както и Олар Етил – Древните отново се приближават към възнесение, връщане на власт. Много работа има да се свърши.

И Блудния тръгна. На юг.

„Бяга.“

Секул се обърна към Килмандарос.

– Вече виждам пътя си, майко, от този момент насетне. Да ти го опиша ли? Виждам себе си скитник, изгубен и сам. Това е видение – виждам го ясно като ден. Е… – Смехът му бе сух. – Всеки пантеон има нужда от един глупак, олигавен и подивял.

– Синко – отвърна тя. – Това е само план.

– Моля? Какво?

– Блудния. Това, което развихрихме, не може да бъде удържано. Сега, повече от всякога, бъдещето е неизвестно, в каквото и да избере да вярва.

– Може ли отново да бъде окована, майко?

Тя сви рамене.

– Аномандър Рейк е мъртъв. Другите Елейнт, който съучастваха в оковаването, също са мъртви.

– К’рул…

– Тя е развихрена в него. Нищо не може да направи. Елейнт, които дойдат, ще се сразят с нея. Ще се опитат да я съкрушат – но Коурабас отдавна е предала разсъдъка си и ще се бие с тях до горчивия край. Очаквам повечето да умрат.

– Майко, моля те.

Килмандарос въздъхна.

– Няма ли да останеш с мен, синко?