САКАТИЯТ БОГ

– Нито дума. Но разбирам, че трябва да бързаме. – Погледна Майнала. – Значи си ми довела кон, тъй ли? Бива ли го? Дано да не е жребец – знаеш колко ревниви стават, когато съм край теб.

– Не подбирах – отвърна му тя. – Но ако се бях сетила, щях да ти доведа някое дебело едноухо трикрако магаре и можехте да се редувате да се яздите. Не че някой ще направи разлика.

– Богове, ама че сте и двамата! – изсъска Бързия Бен и погледна нервно към двора. – Целия квартал ли искате да събудите?

Калам запаса колана, измъкна ножовете, огледа ги и пак ги пъхна в каниите. Умът му още не беше наред, за да е сигурен, но май бяха добре наточени.

– Добре. Млъквайте и двамата и да тръгваме.

Отвън, под странно зеленото облачно нощно небе, Бързия Бен ги поведе по лъкатушещата пътека между обраслите гробни могили и изсъхнали дървета. Стигнаха до портата и магьосникът посочи наляво.

Конете бяха вързани на дървеното перило пред схлупената кръчма. Калам присви очи към тях и изсумтя:

– Я чакай малко! Това не е кон.

– Най-доброто, което можах – отвърна Бързия Бен. – Не се безпокой, той е моят.

На четири крачки от перилото от уличката до кръчмата пристъпи изгърбена облечена в броня фигура. Два тежки меча се надигнаха застрашително.

– Виж, Темпър, почуках – почна Бързия Бен. – Нямаше те и…

Лицето под забралото се извърна, огледа Скръбния дом и изръмжа гърлено:

– Все едно, мога да ви убия и тримата.

– Защо? – почти изскимтя Бързия Бен.

Темпър посочи с единия грамаден меч.

– Не сте затворили шибаната врата.

– Ей сега ще я затворя.

Магът заситни назад към Скръбния дом, а Темпър се обърна към Калам.

– Никога не съм му се връзвал на номерата, честно ти казвам.

– Миришеш ми на ейл „Кууп“ – каза Калам. – Ожаднял съм. Виж, Майнала – като се върне Бързака, кажи му че…

– А, не! – изръмжа тя. – А и той вече идва.

– Готово – каза Бързия Бен и цъфна до тях. Зъбите му блеснаха в усмивка.

Темпър прибра мечовете в ножниците.

– Ще ме извинявате, обаче… Не се връщайте. Не искаме проблеми тука. Ако видя някой от вас още веднъж…

Усмивката на Бързия Бен се стопи и той въздъхна и поклати глава.

– Темпър, трябваше да драснеш към Мостоваците, когато имаше възможност.

– Чувам, че всички са мъртви.

Магьосникът се метна на призрачния си кон и се ухили.

– Точно така.

Калам огледа коня, намерен му от Майнала, и се озърна през рамо.

– Харесва ли ти да си пенсиониран, Темпър? Сериозно питам. Харесва ли ти?