САКАТИЯТ БОГ

– Бух и Бррр? Тоя тъпак се гъбарка с нас, Майнала. И даже си мисли, че е смешно. Виждаш ли колко сърдито ни гледа? Сякаш всички океански бури са кацнали на лицето му. Работата е там, че Калам никога не гледа сърдито. Никога не се мръщи. Калам е убиец и лицето му винаги е спокойно.

Калам се подсмихна.

– Гъбаркам се с вас, така ли? Виж какво, чародейче, толкова ли се гъбаркам с вас, колкото ти се изгъбарка с мен, когато счупих оня жълъд и ти така и не се появи, въпреки че около мен имаше поне стотина Нокти?

– Не беше по моя вина. А и я се виж. Здрав си, прав си…

– Не точно – намеси се Майнала. – Според Сенкотрон, искам да кажа. Онзи изтърсак е трябвало да го домъкне до тая врата. Чудо е, че изобщо е успял.

Бързия Бен изсумтя и продължи:

– Тъй че изобщо не си толкова добър, колкото си въобразяваш, Калам. То пък голямата изненада. Виж си дрехите и бронята – накълцали са те на кайма, о, велики убиецо. Шепа недоносчета на Ласийн са те направили на кайма – и имаш дързостта да обвиняваш мен.

– Та къде е тя? – попита Калам.

– Коя?

– Ласийн, коя. Трябваше да уредя сметките с нея – тя прецака Тавори. Каза, че уикците трябва да бъдат пожертвани. И Корболо Дом. Искам топчестата глава на това копеле да подскача на всяка стъпка от Твърдината на Мок до устието на канала… Къде са ми шибаните ножове, питам?

Майнала хвърли колана с двата ножа в краката му.

– Значи, идвам аз, хвърча през хиляда лабиринта, едва не ме тресна мълния, а ти нямаш и една мила дума да кажеш на проклетата си от Гуглата жена, така ли?

– Ти ме изхвърли, не помниш ли?

– Дали помня? Помня защо, това помня. Котильон е виновен.

Бързия Бен се намеси:

– Тя няма да ти го каже, но й липсваше…

– Ти не се бъркай! – викна му тя вбесена.

– На драго сърце, но нямаме време. Виж, Калам, тя е искрена – даже кон ти намери…

– За какво ми е кон? Ние сме в град Малаз! Ако Ласийн е избягала, не ми трябва кон – трябва ми кораб.

– Калам, чуй ме. Сенкотрон те донесе до Скръбния дом. Ти умираше. Отровен. А после, ъъ, просто те остави тук. Да лежиш на пода. За малко – е, за малко повече всъщност.

– Ти уби ли я Ласийн? Отмъсти ли за мен? И имаш нахалството да се наричаш мой приятел – не ме уби ти, нали? Нали?

– Не съм – просто затвори тая уста и се опитай малко да слушаш. Остави Малазанската империя. Остави Регента или Протектора, или каквато там титла си е измислил Малик Рел. И Ласийн може да е убита, както казват, или да не е – все едно. Калам, нужни сме другаде. Разбираш ли какво ти говоря?