САКАТИЯТ БОГ

– Не зная.

Пикър се обърна и се загледа към града. Много неприятности имаше там. Може би най-сетне бяха започнали да стихват. Но… всичко онова, което кипеше под повърхността, е, то никога нямаше да си иде.

– Знаеш ли как да стигнеш там?

Той я погледна.

– Зная как да стигна там.

Тя си пое дълбоко дъх. Чу шумолене в палатката зад великана. Вдигна очи и впи поглед в тоблакая.

– Позовавам се на клетвата, която даде преди много време, Карса Орлонг от теблорите. Щом стигнеш там, където трябва да стигнеш, ще те намери един сакат жрец. На улицата. Пропаднал мъж, просяк. И ще те заговори. И от думите му ще разбереш.

– Вече разбирам, малазанко.

– Карса…

– Има твърде много богове на войната. – И вдигна меча си, а в палатката една жена заплака. – И нито един от тях не разбира истината.

– Карса…

Оголил зъби, той рече:

– Стигне ли се до война, жено, на кого му трябват богове?

Тя се загледа след него, щом тръгна. И тихо прошепна:

– Даруджистан, моля те, не се изпречвай на пътя на този мъж.

Над далечния лагер се вихреше прах. Паран примижа, отхапа отново от странния плод, който събирачите му на продоволствие бяха намерили, и изтри покапалия по брадата му сок.

– Това не помага, Върховен юмрук.

Той се обърна. Ормулогун драскаше трескаво с въглен по избелена дъска. В краката му клечеше тлъст жабок и следеше усилията му с опулени очи.

– Нищо няма да помогне в това – въздъхна жабокът.

– Поколението! – сопна се имперският художник.

– Поколението, дръжки – отвърна Гъмбъл. – О, не беше ли остроумно от моя страна? Критиците никога не ги оценяват по достойнство.

– Какво? Пиявици, смучещи от таланта на други, искаш да кажеш.

– Завиждаш ми на обективността, Ормулогун.

– А ти можеш да си натикаш тая обективност в поколението си, жабок.

Паран дояде плода, огледа костилката и я хвърли през стената. Избърса ръце в крачолите си и каза:

– Юмрук Рит Бюд.

Жената, която се бе подпряла на парапета наблизо, се изправи.

– Сър?

– Съберете ротите на определените им места. Време е.

– Слушам, сър.

Ното Бойл, и той наблизо, извади рибешкия гръбнак измежду зъбите си и се обади:

– Наистина ли?

– Оръжията – каза Паран. – Държахме ги скрити. Но идва време, Ното, когато трябва да се извадят от ножниците. Време, когато трябва да докажат претенциите си. – Погледна накриво резача. – Боговете ни подритваха дълго време. Кога казваме стига?

– А ако ги нямаше, Върховен юмрук, щяхме ли да се справим по-добре?

– Не – отвърна Паран и добави през рамо, след като го подмина: – Но тогава поне нямаше да имаме възможност да обвиняваме някой друг.

Сестра Опровержение бавно огледа далечните стени. Изведнъж забеляза, че не се вижда нито един войник.

– Слязоха. Въпросът сега е дали напускат, както дойдоха, или излизат от това, което остана от портата, и се опитват да разбият обсадата?

Разводнен Екзиджънт до нея погледна назад към лагера.

– Ако е второто, може би сме в беда, сестро.

Сестра Опровержение се престори, че не го е чула. Ако семето на съмнението му бе зажадняло за вода, трябваше да си я намери другаде. „Още седмица. Нищо повече не ни трябва. И тогава брат Спокойствие ще е тук с пет хиляди чужденци в тежка броня.“ Обсаждащите сили бяха пострадали – последният щурм бе жесток. Мощта й се бе смалила наполовина. Властта й над тях бе крехка, а това чувство не й бе познато.

– Не виждам никакво движение при портата, сестро Опровержение.

Имаше барикада за махане, а това щеше да отнеме време. „Но… Усещам го. Идват.“

– Събери ротите, Екзиджънт. Портата е гърлото на бутилката. Ако можем да ги запушим там, ще ги задържим, докато не се изтощят.

– А ако пробият?

Тя се обърна се и го изгледа.

– Съмняваш ли се във волята ми? Допускаш ли, че този Господар на Колодата може да постигне нещо повече от това да ме отбива? Няма да отстъпя, Екзиджънт, разбери го. И ако това означава всеки от нашите Изповядани – и всеки един от техните командири Разводнени – да свърши като труп на бойното поле, така да бъде.

Разводнен Екзиджънт пребледня и отдаде чест.

– Ще уведомя командирите, че ще настъпим.

– Нареди им да са в готовност, Екзиджънт. Заповедта за настъпление ще е моя и само моя.