Сфера

— Не, външните светлини са сто и петдесет ватови кварцово-халогенни — обясняваше Едмъндс. — Записваме с еквивалент от половин милион АСА, така че са съвсем достатъчни. Единственият ни проблем е отразеното разсейване. Непрестанно се борим с него.

— Направи ми впечатление, — рече Норман, — че поддържащият екип е само от жени.

— Да — кимна Барнс. — Всички дълбочинни изследвания показват, че жените са по-добри при подводни операции. Физически по-дребни са и консумират по-малко хранителни съставки и въздух, по-умели са в социално отношение, толерират тесните помещения, физиологично са по-здрави и по-издръжливи. В интерес на истината, във ВМС отдавна са осъзнали, че за предпочитане е екипажите на подводниците да са женски — той се засмя. — Но я се опитайте да му придадете гласност — Барнс погледна часовника си. — Време е да тръгваме. Тед?

Продължиха. Последният, Д цилиндър беше направо просторен в сравнение с другите. Тук имаше списания, телевизор и голям диван, а на долния етаж — кухненски бокс и трапезария. Роуз Ливай, готвачката на станцията, беше червендалеста жена с южняшки акцент, застанала под мощен на вид абсорбер. Тя запита Норман дали има любим десерт.

— Десерт ли?

— Да, доктор Джонсън. Обичам да приготвям на всеки любимия му десерт. Стига да мога. Какво ще кажете за вашите предпочитания, доктор Филдинг?

— Лимонен сладкиш — рече Тед. — Обожавам лимонен сладкиш.

— Няма проблеми, сър — отвърна с широка усмивка Ливай. Тя се обърна към Норман. — Не чух вашия, доктор Джонсън.

— Ягодов кекс.

— Лесна работа. С последната подводница ще дойдат чудесни новозеландски ягоди. Искате ли да ви го направя тази вечер?

— Защо не, Роуз? — рече добродушно Барнс.

Норман надникна в мрака зад малкия илюминатор. В далечината се виждаше електрическата мрежа, със светещи към дъното прожектори, която покриваше космическия кораб. Над ярко осветеното дъно плуваха водолази, приличащи на светулки.

Намирам се на хиляда фута под повърхността, мислеше си Норман, а тук си говорим за ягодов кекс. И въпреки това, колкото повече мислеше, толкова по-логично му се струваше. Най-добрият начин да накараш някого да се чувства удобно в непозната обстановка е да му поднесеш любимата храна.

— От ягодите се обривам — заяви Тед.

— Ще ви го направя с малини — отвърна Ливай без да й мигне окото.

— Ами сметана? — попита Тед.

— Ах…

— Не можеш да имаш всичко — намеси се Барнс. — И едно от нещата, които не можеш да имаш при тридесет атмосфери налягане и смесена среда е сметаната. Няма да се разбие. Да тръгваме.

Бет и Хари ги очакваха в една тясна стая за съвещания, точно над трапезарията. И двамата носеха комбинезони и отоплителни жилетки. Хари поклати глава, като ги видя да влизат.

— Как ви харесва нашата облицована килия? — той натисна с пръст стената. — Все едно да живееш във вагина.

— Не искаш ли да се върнеш обратно в утробата, Хари? — запита го Бет.

— Не — рече Хари. — Бил съм там. Веднъж ми стига.

— Тези комбинезони са отвратителни — заяви Тед драскайки прилепналия полиестерен плат.

— Коремът ти изпъква чудесно — подразни го Хари.

— Хайде стига — намеси се Барнс.

— Няколко кабърчета и ставаш на Елвис Пресли — продължи Хари.

— Елвис е мъртъв.

— Сега ти е шансът — отвърна Хари.

Норман се огледа.

— Къде е Левин?

— Левин не издържа — обади се Барнс. — Получи остър пристъп на клаустрофобия още в подводницата и се наложи да го върнем обратно. Стават такива неща.

— Значи си нямаме морски биолог?

— Ще се оправим и без него.

— Мразя тоя гаден комбинезон — мърмореше Тед. — Наистина го мразя.

— Бет изглежда страхотно в нейния.

— Да, Бет си я бива.

— И колко е влажно тук — продължаваше Тед. — Винаги ли е такава влага?

Норман беше забелязал, че влагата е неприятен проблем. Всичко до което се докосваха беше лепкаво и хладно. Барнс ги беше предупредил за опасността от инфекции и настинка и им бе раздал флакони с хапчета и капки за уши.

— Мислех си, че техниката отдавна се е справила с тия неща — рече Тед.

— Така е — увери го Барнс. — Особено в сравнение със станциите отпреди десет години.

— Преди десет години — тросна се Тед — са преустановили строежа на подводни станции, защото хората непрестанно са измирали в тях.

Барнс се намръщи.

— Имаше един инцидент.

— Имало е два инцидента — прекъсна го Тед. — и са загинали общо четирима.

— Особени обстоятелства — отвърна Барнс. — Нищо общо с технологиите, използвани във Флотата.

— Страхотно — рече Хари. — И колко време казваш ще прекараме тук?

— Максимум седемдесет и два часа.

— Сигурен ли си?

— Такива са разпоредбите във Флотата.

— Защо? — попита учудено Норман.

Барнс поклати глава.

— Никога, — рече той, — никога не питайте защо са такива разпоредбите във Флотата.

Говорителят изпращя и се разнесе гласът на Тина Чан.

— Капитан Барнс, получихме сигнал от водолазите. В момента монтират въздушния шлюз. След няколко минути корабът ще бъде отворен.

Настроението в стаята се промени мигновено. Вълнението беше почти осезаемо. Тед потърка ръце.

— Вероятно осъзнавате, че дори и да не проникнем в космическия кораб, откритието ще има невероятно значение.

— Какво по-точно? — запита Норман.