Шантарам

— Същото е и с индийките — отбеляза Маурицио. — Дори и когато се любят, е невъзможно да се съблекат голи.

— Това невинаги е вярно — отвърна Викрам. — Пък и тук всъщност мъжете имат проблем. Индийките са готови за промяна. Младите индийски мацки в семействата от средната класа са щури по промените, йаар. Те са образовани и готови за къса коса, къси поли и мимолетни връзки. Готови са, но мъжете ги възпират. Сексуалната зрялост на обикновения индиец е като на четиринайсетгодишен.

— Разкажи ми — измърмори Лети.

Кавита Сингх преди малко беше дошла на масата ни и застанала зад Викрам, докато той споделяше наблюденията си за индийките. С къса стилна прическа, по джинси и бяло памучно горнище с емблемата на Нюйоркския университет, тя беше живата жена, физическото въплъщение на онова, за което говореше той. Беше истинска.

— Ох, Вики, ти си такъв

чъд — каза тя и се настани срещу него, вдясно от мен. — Така приказваш, но и ти си толкова зле, колкото и останалите. Виж как се държиш със собствената си сестра, йаар

ако посмее да облече джинси и прилепнал пуловер.

— Хей, аз й го купих тоя прилепнал пуловер от Лондон миналата година! — възрази Викрам.

— Но я заливаше с цели кофи тормоз, когато тя дойде с него в джаз ятра, на?

— Е, откъде да знам, че тя ще иска да го носи

извън апартамента? — смънка той и предизвика смеха и подигравките на цялата група. А най-много се смя самият Викрам.

Викрам Пател беше среден на ръст и със средно телосложение, но средното свършваше дотук, до тези характеристики. Гъстата му къдрава черна коса очертаваше красиво, интелигентно лице. Искрящите, живи кафяви очи гледаха уверено над дългия орлов нос и тънките, безупречно подстригани мустачки като на Сапата. Дрехите му бяха черни — каубойски ботуши, джинси, риза и кожена жилетка, а на гърба му висеше плоска черна испанска фламенко шапка, окачена на кожен ремък около врата. Медальонът на каубойската му вратовръзка, коланът от еднодоларови монети и лентата на шапката му бяха сребърни. Приличаше на герой от спагети уестърн и всъщност точно спагети уестърните бяха вдъхновили стила му: Викрам беше маниак на филмите на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад“ и „Добрият, лошият и злият“. По-нататък, когато го опознах по-добре, докато го наблюдавах как спечели сърцето на жената, в която беше влюбен, и докато рамо до рамо се изправяхме лице в лице с врагове, които искаха да ме убият, и се борехме с тях, научих, че той наистина беше герой и че би надвил всеки един от обожаваните от него бандити.

Докато седях срещу него на първата ни среща, бях поразен от лекотата, с която бе възприел своята черна каубойска мечта, и от увереността в стила, с която я носеше. „Викрам е от хората, които си носят ръката на сърцето“

— каза веднъж Карла. Това беше приятелска шега и всички я разбирахме, но в нея бе втъкана и тънка нишка на презрение. Когато тя го каза, аз не се разсмях с другите. Хората като Викрам, хората, които могат да се издокарват с маниите си, винаги ме печелят, защото тяхната откровеност говори прямо на душата ми.

— Не, вярно е! — настоя той. — В Копенхаген имаше един клуб, телефонен клуб, както ги наричат там. Има много маси, йаар, и на всяка маса — телефонен номер, осветен с червено. Ако видиш някоя интересна жена, много секси, която е седнала на дванайсета маса, просто набираш номер дванайсет и говориш с нея. Смертелна система, ебати. Поне половината пъти не знаеш кой ти се обажда или пък те не знаят кой си. Понякога си говорите цял час и се опитваш да познаеш кой е отсреща, защото всички приказват едновременно. А после си казвате кой на коя маса е. Там наистина беше голям купон, да ви кажа. Но ако се опитат да направят тук такъв клуб, няма да оцелее и пет минути, защото мъжете ще се изложат. Толкова много индийци са чудят, йаар. Те ще псуват и ще говорят всякакви непристойности, копелетата му инфантилни. Това ви казвам. В Копенхаген хората бяха много по-спокойни, а тук имаме още много път да извървим, докато Индия ги настигне по спокойствие.

— Според мен положението се подобрява — намеси се Ула. — Имам чувството, че бъдещето на Индия е едно добро бъдеще. Сигурна съм, че отива на добре, че ще е по-добре от сега и че животът ще е много по-хубав за много повече хора.

Всички извърнахме глави и се вторачихме в нея. Масата замлъкна. Смаяхме се, когато чухме как една млада жена, изкарваща прехраната си като сексуална играчка за индийци, достатъчно богати, за да си я позволят, изразява подобни чувства. Тя беше изхабена, изтормозена и поне аз бих очаквал от нея повече цинизъм. Оптимизмът е първи братовчед на любовта и в — три отношения досущ прилича на нея: той е безцеремонен, няма чувство за хумор и изниква там, където най-малко го очакваш.