Шантарам

Прабакер играеше Вергилий. Тихият му глас не замлъкваше — обясняваше ми всичко, което виждахме и което знаеше. Разказа ми, че децата са щели да умрат, ако не бяха намерили пътя до пазара за хора. Професионалните агенти, известни като търсачи на таланти

, обикаляха бедствие след бедствие — суша, земетресения, наводнения. Гладуващите родители, видели вече как едно или повече от децата им боледуват и умират, ги благославяха, коленичеха в нозете им и ги умоляваха да купят техен син или дъщеря, та поне едно от тях да оживее.

Момчетата за продан бяха обречени да работят като жокеи на камили в Саудитска Арабия, Кувейт или други страни от Персийския залив. Някои щяха да пострадат тежко в надбягванията с камили — следобедното забавление на богатите шейхове, каза Прабакер. Някои щяха да умрат. Оцелелите, когато пораснат твърде много и вече не могат да участват в надбягванията, често са изоставяни да се оправят сами. Момичетата щяха да работят като домашни помощници из целия Близък изток. Някои щяха да бъдат сексуални робини.

Но тези момчета и момичета — бяха останали живи, каза Прабакер. Те бяха извадили късмет, защото на всяко дете, минало през пазарите за хора, се падаха стотици или дори повече, които са преживели неописуеми страдания и глад и са издъхнали.

Гладуващите, мъртвите, робите. И зад всичко това — мъркането и ромонът на Прабакеровия глас. Има истина, по-дълбока от опита. Тя е отвъд онова, което виждаме и дори зад онова, което чувстваме. Това е истина на порядък, който отделя проникновеното от просто умното и реалността от възприятията. Ние обикновено сме безпомощни пред лицето й и цената да я познаеш, също както цената да познаеш и любовта понякога е по-голяма от това, което всяко сърце доброволно би заплатило. Обичта към света невинаги ни помага, но поне не ни позволява да го намразим. Единственият начин да познаеш тази истина, е тя да бъде споделяна от душа на душа, както ми я сподели Прабакер и както аз сега я споделям с вас.

[1] Традиционна подобна на пола мъжка азиатска дреха. — Б.пр. ↑

[2] Фразата буквално означава „Ама че яко копеле!“

Използва се толкова често и изобретателно в разговор, че свободно може да се преведе като „Ега ти пича!“

↑

Четвърта глава

— Знаеш ли теста за шапките „Борсалино“?

— За кое?

— За шапките „Борсалино“. Проверката, която разкрива дали шапката е истинско „Борсалино“, или имитация. Знаеш какво е „Борсалино“, non?

— Не, не бих казал, че знам.

— Ааа а — усмихна се Дидие. Усмивката му беше съставена от доза учудване, една доза пакостливост и една доза презрение. Ефектът от съчетанието беше обезоръжаващо чаровен. Той се наведе малко напред, килна глава настрани и тръсна черната си къдрава коса, сякаш за да подчертае точките в обяснението си.

— „Борсалино“ са първо качество шапки, най-доброто. Мнозина са убедени, включително и аз, че това е най-забележителната мъжка шапка, произвеждана някога.

Ръцете му очертаха въображаема шапка около главата му.

— Тя е с широка периферия, в черно или в бяло и се прави от козината на lapin.

— Значи това е просто шапка — додадох аз, както си мислех, любезно. — Говорим за шапка от заешка козина.

Дидие се възмути.

— Просто шапка? О, не, приятелю мой! „Борсалино“ е много повече от някаква си шапка. „Борсалино“ е произведение на изкуството! Тя се изчетква хиляда пъти на ръка, преди да постъпи в продажба! Тя е първият избор за стилово изражение, отличаващ френските и италианските гангстери в Милано и Марсилия десетилетия наред. Самото име „Борсалино“ се е превърнало в синоним на гангстерите. Необузданите младежи от подземния свят на Милано и Марсилия са били наричани „борсалино“. В онези времена гангстерите са притежавали стил. Разбирали са, че щом живееш извън закона и си изкарваш прехраната с кражби и убиване на хора, това те задължава да се обличаш с известна елегантност. Не е ли така?

— Това е най-малкото, което биха могли да направят съгласих се усмихнато.

— Но разбира се! Сега за жалост всичко е поза и няма никакъв стил. Белег на епохата, в която живеем, е, че стилът се превръща в поза, вместо позата да се превръща в стил.

Той млъкна и ме остави да оценя изказа му.

— И така — продължи. — Проверката дали едно „Борсалино“ е истинско, е да го навиеш на руло, на много стегнато руло и да го прекараш през венчална халка. Ако излезе след проверката без гънки, възстанови първоначалната си форма и не се повреди, значи е истинско „Борсалино“.

— Значи казваш, че…

— Точно така! — провикна се Дидие и стовари юмрук върху масата.