Шантарам

Тогава жената се огледа театрално наляво и надясно по коридора, а после вдигна малко блузата си и показа дълга, тънка, провиснала гърда. Хвана гърдата и я раздруса към мен, като вдигаше вежда с озадачаващо непроницаемо изражение. Моята догадка, лутайки се в тъмното, беше, че най-вероятно е презрителна високомерна усмивка.

Прабакер се опули още повече и задиша шумно с отворена уста.

Жената покри гърдата си, врътна глава и метна през рамо дългата си черна плитка. Хвана я с две ръце и започна да приплъзва пръсти към края й, сякаш тя беше полуизцедена туба паста за зъби. Под пръстите й се събра голяма капка кокосово масло и капна на изтъркания килим.

— Виж какво, Лин — измънка Прабакер, зяпнал жадно и почти уплашено капките масло. — Ако не искаш да правиш секси бизнес с тази жена… ако… ако наистина не искаш… ами… мога да използвам тоя депозит за себе си…

— Ще те чакам в стаята, Прабу — отвърнах и се усмихнах учтиво на жената. Поклоних й се леко и се изнесох към стаята, съпроводен от презрителното й изръмжаване.

Реших да използвам това време, за да си обогатя речника по марати. В списъка вече имаше около шестстотин думи за ежедневна употреба.

Записвах ги на листчета, когато хората от селото ми ги обясняваха, а после ги преписвах в дебел тефтер за бъдещи справки. Последните, най-скорошните листчета бяха пръснати по малкото писалище и тъкмо бях почнал да ги записвам в тефтера, когато вратата рязко се отвори и Прабакер нахлу в стаята. Той ме подмина безмълвно и се тръшна по гръб на леглото си. Откакто го оставих пред вратата на проститутката, бяха минали около девет минути.

— О, Лин! — изстена той щастливо, ухилен срещу тавана. — Знаех си, знаех, че тя е много опитна жена!

Вторачих се озадачено в него.

— О, да! — възкликна той, седна и овеси надолу късите си крака. — Много си струваше тя парите! И аз също й направих много, много добър секс. А сега! Хайде да излезем! Ще си хапнем яденета и ще си пием, и купон!

— Само ако си сигурен, че ще имаш сили — измърморих.

— О, там няма нужда от сили, баба. Това място, където аз заведа теб, толкова хубаво място, че често можеш да седнеш, докато си пиеш.

Прабакер удържа на думата си и ме заведе в една дупка на около час пеш от последната автобусна спирка в покрайнините на града. С питиетата за сметка на заведението ние се настанихме сред навалицата от прашни, сериозни пияници, насядали на единствената каменна пейка в бара. Австралийците наричат такива места

таен магазин за грог

— нелегален бар, в който мъжете се наливат с алкохол менте на тайни цени.

Хората, при които седнахме, бяха работници, фермери и обичайният набор от нарушители на закона. Всичките бяха с кисели, изтормозени физиономии. Говореха малко или мълчаха. Свирепи гримаси разкривяваха лицата им, докато гълтаха домашната шльокавица с гаден вкус, а след всяка чаша сумтяха, охкаха и се задавяха. Ние с Прабакер се настанихме при тях и гаврътнахме питиетата на една глътка, като си запушихме носовете и изляхме гадното менте в гърлата си. Със свирепа решителност напрегнахме воля, за да задържим отровата в коремите си. А щом се поокопитихме, обърнахме с голяма неохота и следващата чаша отрова.

Тук се пиеше мрачно и без кеф. Напрежението личеше по всички лица. На някои им дойде твърде много и те се измъкнаха, победени. Други окапваха, но бяха принуждавани да продължат от измъчените насърчения на братята си по страдание. Прабакер дълго мисли над петата си чаша летлива течност. Мислех, че ще си признае поражението, но най-накрая той въздъхна и я преглътна. Тогава един мъж захвърли чашата си, стана, застана по средата на мизерната стаичка и зарева фалшиво някаква песен. Всички ние се разкрещяхме възторжено и по това разбрахме, че сме яко пияни.

Един по един, всички изпяхме по една песен. Ридаещо изпълнение на индийския национален химн бе последвано от религиозни песнопения. Любовни песни на хинди звънтяха до сърцераздирателни газали. Двамата яки келнери се усетиха, че пиянството е минало в нова фаза. Те оставиха подносите и чашите и се настаниха на високите столчета от двете, страни на вратата. Усмихваха се до уши, кимаха, клатеха глави и прегръщаха нежно с дебелите си ръце здравите, дълги дървени бухалки. Всички ръкопляскахме и подвиквахме на всяка песен. Когато дойде моят ред, изпях, и аз не знам защо, едно старо парче на „Кинкс“ — You Really Got Me.

„Момиче, ти ме побъркваш,

чак нощем не мога да спя…“

Така се бях натряскал, че почнах да уча и Прабакер, а той беше достатъчно къркан да ми приглася на припева.

„О, да, о, Боже, ти си момиче!

И ме побъркваш ужасно!“