Читаем Шантарам полностью

И мисля, че наистина се смеех така. Даде ми се възможност да стана нов човек, да последвам онази вътрешна река и да стана човекът, който винаги съм искал да бъда. В мига, в който научих за дървените колове и играта с наводнението, няма и три часа по-рано, аз стоях сам в дъжда. Майката на Прабакер ми каза, че е свикала женско събрание в селото: бе решила да ми даде ново име, име от щата Махаращра, като нейното. Тъй като живеех в къщата на Прабакер, решиха да приема фамилията Каре. Кишан беше баща на Прабакер и като мой осиновител традицията повеляваше да взема името му за мое второ име. А тъй като според тях характерът ми е благословен с мирно щастие, заключи Рухмабай, жените бяха одобрили нейния избор на име за мен: Шантарам, което означава

човек на мира, или човек на божия мир
.

Тези селяни забиха своите колове в пръстта на моя живот. Те знаеха на кое място в мен реката спира и отбелязаха това място с ново име. Щантарам Кишан Каре. Не зная дали бяха открили това име в сърцето на човека, за когото ме смятаха, или го посадиха там като дърво на желанията, за да порасне и разцъфти. Но независимо дали бяха открили този мир, или го бяха създали, истината е, че човекът, който съм днес, се роди в онези мигове, докато стоях до коловете, подложил лице под струите на кръщелния дъжд. Шантарам. По-добрият човек, който бавно и много по-късно започнах да ставам.

Седма глава

— Тя красива проститутка — умоляваше ме Прабакер. — Толкова е дебела и то в най-сериозните и най-важните места. Можеш да грабиш с шепи, откъдето си щеш. Ще си в толкова възбуда, че ще ти призлее!

— Предложението ти е изкусително, Прабу — отвърнах, сдържайки смеха си, — но не ме интересува. Едва вчера си тръгнахме от селото и умът ми е още там. Просто… не съм в настроение.

— Настроение няма проблем, баба. Почнеш ли да помпаш здраво, лошо настроение скоро промени се, футафут.

— Може и да си прав, но все пак смятам да откажа.

— Ама тя много опит! — изхленчи той. — Хората ми казаха, че тя правила секси бизнес

страшно много пъти и със страшно много стотици клиенти само в този
хотел! Видях я. Погледнах я вътре в очите и знам, че тя много голям специалист по секси бизнес.

— Не искам проститутка, Прабу, независимо колко е опитна.

— Но ако само я видиш. Ще си луд за нея.

— Извинявай, Прабу.

— Но аз им казах… че ти ще дойдеш да я видиш. Само виждаш. Да гледаш лошо няма, Линбаба.

— Не.

— Ама… ако не дойдеш с мен и не гледаш нея, няма да мога да си прибера парите депозит!

— Платил си депозит?

— Да, Лин.

— Платил си депозит, за да правя секс с жена в този хотел?

— Да, Лин — въздъхна той, вдигна ръце и ги отпусна в безпомощен жест. — Шест месеца в селото ти беше. Шест месеца без секси бизнес. Мислех, че ти сигурно чувстваш големи силни нужди. А сега на мен няма да ми върнат парите депозит, ако поне мъничко не хвърлиш на нея едно око.

— Добре — въздъхнах аз и повторих безпомощния му жест. — Хайде да я видим, само за да ти върнем парите.

Затворих вратата на хотелската стая и я заключих. Тръгнахме заедно по коридора. Хотел „Апсара“ в Аурангабад, северно от Бомбай, беше на повече от сто години, построен за една друга, по-разкошна епоха. Големите му стаи с високи тавани бяха украсени с открити балкони над оживената улица, а корнизите и розетките по таваните бяха фино изпипани. Мебелите бяха очукани и нахвърляни в случайни комбинации, а килимът в коридора на много места се беше протрил до дупка. Боята се лющеше, стените бяха зацапани, стаите — евтини. Тъкмо мястото, както ме увери Прабакер, да прекараме една щастлива нощ на път за Бомбай.

Спряхме пред една врата в другия край на нашия етаж. Прабакер трепереше от вълнение, очите му се блещеха обезпокоително.

Почуках и вратата се отвори почти веднага. Една жена, над петдесетгодишна, застана на прага. Беше облечена със сари в жълто и червено и ни изгледа накриво. В стаята отзад имаше няколко мъже. Бяха облечени в дхоти и с бели шапчици като селяните от селото на Прабакер, седяха на пода и вечеряха обилно с дал, ориз и роти.

Жената излезе в коридора, затвори вратата след себе си и се втренчи в Прабакер. Той беше с цяла глава по-нисък от нея и отвърна на злобния й поглед, като на свой ред се вторачи в нея като малкия помощник на училищния побойник.

— Видя ли, Лин? — измърмори той, без да откъсва очи от нея. — Видя ли какво ти казах?

Аз виждах простовато широко лице с голям нос като камба и презрително присвити устни — толкова тънки, че устата й ми приличаше на сръчкана с пръчка мида. Лицето и шията й бяха намазани с плътен слой грим като на гейша, който така подчертаваше намръщеното й изражение, че приличаше на разбойничка.

Прабакер заговори на жената на марати:

— Покажи му!

В отговор тя разтвори горната част на сарито си и ми показа тлъст корем. Стисна между дебелите си пръсти два-три пръста плът. Гледаше ме с вдигната вежда и ме подканваше да я похваля.

Прабакер изстена тихо и опули очи.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адмирал Советского Союза
Адмирал Советского Союза

Николай Герасимович Кузнецов – адмирал Флота Советского Союза, один из тех, кому мы обязаны победой в Великой Отечественной войне. В 1939 г., по личному указанию Сталина, 34-летний Кузнецов был назначен народным комиссаром ВМФ СССР. Во время войны он входил в Ставку Верховного Главнокомандования, оперативно и энергично руководил флотом. За свои выдающиеся заслуги Н.Г. Кузнецов получил высшее воинское звание на флоте и стал Героем Советского Союза.В своей книге Н.Г. Кузнецов рассказывает о своем боевом пути начиная от Гражданской войны в Испании до окончательного разгрома гитлеровской Германии и поражения милитаристской Японии. Оборона Ханко, Либавы, Таллина, Одессы, Севастополя, Москвы, Ленинграда, Сталинграда, крупнейшие операции флотов на Севере, Балтике и Черном море – все это есть в книге легендарного советского адмирала. Кроме того, он вспоминает о своих встречах с высшими государственными, партийными и военными руководителями СССР, рассказывает о методах и стиле работы И.В. Сталина, Г.К. Жукова и многих других известных деятелей своего времени.Воспоминания впервые выходят в полном виде, ранее они никогда не издавались под одной обложкой.

Николай Герасимович Кузнецов

Биографии и Мемуары
100 знаменитых людей Украины
100 знаменитых людей Украины

Украина дала миру немало ярких и интересных личностей. И сто героев этой книги – лишь малая толика из их числа. Авторы старались представить в ней наиболее видные фигуры прошлого и современности, которые своими трудами и талантом прославили страну, повлияли на ход ее истории. Поэтому рядом с жизнеописаниями тех, кто издавна считался символом украинской нации (Б. Хмельницкого, Т. Шевченко, Л. Украинки, И. Франко, М. Грушевского и многих других), здесь соседствуют очерки о тех, кто долгое время оставался изгоем для своей страны (И. Мазепа, С. Петлюра, В. Винниченко, Н. Махно, С. Бандера). В книге помещены и биографии героев политического небосклона, участников «оранжевой» революции – В. Ющенко, Ю. Тимошенко, А. Литвина, П. Порошенко и других – тех, кто сегодня является визитной карточкой Украины в мире.

Валентина Марковна Скляренко , Оксана Юрьевна Очкурова , Татьяна Н. Харченко

Биографии и Мемуары