Синдик

— Виж какво — Орсино вече беше ядосан, — азимутният кръг е наред, наред е и винтът за вертикално насочване, задният крак също е нагласен, поне така мисля. Трябва да има някакъв начин да се закачат и предните два крака.

След четири счупени нокътя двамата установиха, че „винтът за вертикалното насочване“ всъщност свързва двата предни крака на стойката и че вертикалното насочване се извършва чрез нагласяване на задния крак на триножника.

— Дяволски печен офицер си — чумереше се Орсино.

След това заваля и огънят загасна със съскане. Завряха се по очи под джипа, всеки с картечница в ръка и отговорен за сто и осемдесет градуса от периметъра.

Чарлз беше относително сух, само тънка струйка ледена вода се порцеждаше до лявото му коляно. След час, преминал в напрегнато взиране в мрака — не се виждаше нищо освен дъждовните струи, той чу хъркане и срита офицера, който изруга уморено и предложи:

— Мисля, че е по-добре да говорим, за да не заспим.

— Аз лично нямам проблеми, пират.

— О, зарежи — стига с това „пират“, гангстер!

— Вие сте извън закона, нали?

— Защо, по дяволите? Вие сте извън закона. Вие въстанахте срещу законното Североамериканско правителство. Това, че победихте временно, не означава, че правото е на ваша страна.

— Фактът, че победихме, означава, че ние сме правите. Фактът, че вашето, така наречено, Правителство съществува благодарение на заграбени от нас стоки, означава, че вие грешите. Господи, какви неща видях откакто се присъединих към вас!…

— Какви неща? Уважение към дома, святост на брака, морал в секса, законност и ред — у вас такова нещо никога не си виждал, нали гангстер?

Орсино стисна зъби.

— Някой ти е наговорил куп лъжи. В Синдик има също толкова уважение към дома и семейния живот, морал и законност, колкото и тук. А навярно и повече.

— Глупости. Виждал съм докладите на разузнаването, зная как живеете вие. Нима искаш да кажеш, че у вас няма сексуален разврат? Няма полигамия? Няма полиандрия? Няма хазарт? Неконтролирана търговия с алкохол? Корупция и изнудване?

Орсино хвърли бегъл поглед към дулото на картечницата. В тона му имаше достатъчно искреност, за да бъде измама.

— Виж, да вземем мен, обикновен млад човек от Синдик. Познавам, да речем, около стотина души. От тях само три жени и двама мъже са това, което ти наричаш развратници. Познавам едно семейство от две съпруги и един съпруг. Тъй като стана въпрос, ще спомена и нещо, което ти пропусна — познавах една смесена четворка, но по-късно те се разделиха на две двойки. Нямам близки приятели, които да са за полиандрията, но имам трима такива познати. Всички останали са обикновени двойки на средна възраст.

— Аха! На средна възраст! Нима искаш да кажеш, че вие нямате предвид хората под средна възраст, когато говорите за морал?

— Естествено — Чарлз беше объркан. — Не е ли така?

В отговор получи само ръмжене.

— Какво е Бюпер?

— Бю-Пер — ясно произнесе офицерът. — „Бюро по персонала, Североамериканска флота“.

— С какво се занимават там?

— Какво прави едно бюро по персонала? — патетично възкликна офицерът — Ние наемаме, класифицираме, назначаваме, повишаваме и обучаваме персонала.

— Книжен плъх, а? Не е за чудене, че не знаеш да стреляш или да караш кола.

— Ако не ми беше необходим да ме пазиш откъм гърба, щях да напъхам това дуло в гърлото ти. За твое сведение, гангстер, всички офицери преминават задължителен курс по водене на документация, преди да бъдат назначени на постоянната им работа. Аз ще отида в подводниците.

— Защо?

— Семейна традиция. Баща ми е командир на подводница. Капитан Ван Делен.

О, господи. Ван Делен. Командирът на подводница, когото Гринел — и той самият — бяха убили. Момчето все още не беше чуло, че баща му е „изчезнал“ при потапяне на подводницата по тревога.

Дъждът отслабна. Пороят отстъпи място на капките, падащи от време на време от листата и клоните.

— Ван Делен, има нещо, което трябва да знаеш.

— Млък — отвърна офицерът шепнешком. Предпазителят на картечницата му прещрака. — Чувам ги ей там.

XI.

Тя усещаше в себе си мощта на богинята, но едва доловимо. Тъмно… толкова тъмно… и е толкова уморена… колко стара беше вече? Повече от осемстотин луни се бяха увеличавали и нащърбвали над главата й, откакто се беше родила. Тя тичаше начело на копиеносците, когато чуха трясъка на картечницата. Картечницата означаваше ковачи откъм морето, а ти убиваш ковачите, когато можеш.

Чу се шумолене на клони. Един от копиеносците се беше върнал назад и се взираше по посока на звука. Тя усещаше, че е разтревожен.

— Върви напред, глупако! — изхриптя. — Или св. Бриджит ще те накаже… — Вечно трябваше да им показва кой командва и кой трябва да се подчинява. Да убие глупака? Не, не точно сега, не когато наоколо имаше ковачи с пушки, които трябваше да бъдат заловени.

Мощта на богинята се засилваше в повехналите й гърди, когато яростта й нарастваше от тяхната безочливост. Да идват в нейните гори със своя смърдящ метал! Добре ще ги нареди.