Скритият оазис

— О, не, Алекс беше сговорчивата — гневно се озъби тя, докато се опитваше да затвори вратите. Последва кратко мълчание, през което пръстът на Фрея продължаваше да шари по таблото, а кракът на Флин да блокира вратата; и изведнъж той се разсмя. Тя го изгледа сърдито, но после също се усмихна, макар и уморено. Флин направи крачка назад, тя го последва и вратите се затвориха зад гърба й.

— Да направим компромис — предложи той. — Ти ми доставяш удоволствието да отидеш в посолството, а аз проявявам филмите. Имам приятел, който работи в Кайроския музей за древни предмети, във фотографския отдел, ще ги обработи веднага. Щом ги получа, веднага ти ги донасям. Става ли?

Тя се замисли за миг и кимна.

— Става.

— Добре тогава — въздъхна той. — Задръж асансьора да си подредя малко книжата и да си взема портфейла и мобилния телефон.

Влезе в кабинета си и затвори вратата.

Някой беше повикал асансьора и той заслиза с тракане към партера. Фрея отново натисна бутона за повикване и започна да се мотае из коридора, където първо огледа таблото с обяви — афиши за различни концерти, за разпродажба на антикварни книги, симпозиум в чест на нобелиста Наджиб Махфуз, — после отиде до прозореца. Откъм стълбището зад асансьора се чуха далечни стъпки.

От прозореца имаше хубав изглед към университетските градини — морава, палми, цветни лехи, — а по-нататък се виждаше хаотичното движение на хора и коли из многолюдния Майдан Тахрир. Сред безцелно разхождащите се студенти Фрея видя двама яки мъже. Нещо във вида им — грубите лица, походката, прекалено мускулестите им тела, — някак не се връзваше с университетската обстановка. Изведнъж я обзе безпокойство.

— Флин! — провикна се тя.

— Ей сега идвам — обади се той иззад вратата на кабинета.

Асансьорът се изкачваше със силно бучене от електромоторите. Тя отиде до таблото, отмени повикването и се върна до прозореца. Защо ли Флин се бавеше толкова? Двамата мъже още бяха в градината — единият пушеше, другият говореше по мобилния си телефон. Стъпките откъм стълбището бяха по-силни: ритмично, отекващо пляскане на обувки по линолеума — може би от двама или трима души. Тя отвори вратата и погледна надолу. Виждаше перилата, тънка лента от стъпалата и опиращата се ръка на изкачващ се мъж. Голяма месеста ръка, обсипана с масивни пръстени — печати. Също като на… Тя се отдръпна, тихо затвори вратата, изтича до кабинета на Флин и нахлу вътре.

— Те са тук!

Той говореше по телефона и, изглежда, се стресна.

— Фрея! Аз само…

— Те са тук — прекъсна го тя. — Двамата от оазиса. Ония, които се опитаха да ме убият. Качват се по стълбите. А мисля и че с асансьора.

Очакваше Броуди да се подвоуми, да я попита дали е сигурна, но той реагира незабавно.

— Ще ти позвъня пак — каза набързо по телефона, тресна слушалката, сграбчи ръката на Фрея и я издърпа в коридора. Докато излизаха, се чу трополене, щракане и вратите на асансьора започнаха да се разтварят. Реакцията на Флин отново беше мигновена — той я прикри с тяло и пристъпи напред. Вратите се отвориха и отвътре се показа човек с костюм и пистолет в ръка. Флин удивително силно го удари с юмрук и му разби носа. Човекът полетя назад със стичаща се по устата и брадичката кръв и се удари във вътрешната стена на асансьора. Преди да успее дори да разбере какво става, Флин вече се оказа над него и му стовари още три удара един след друг — единият, в корема, го накара да се превие, другият, в бъбреците, го запрати странично в ъгъла на кабинката, а третият, в челюстта, го просна на пода замаян.

— Боже мой — поразена възкликна Фрея.

— Нямам чувството, че е дошъл на чай и приказки — обясни действията си Флин, сграбчи я отново за ръката и я задърпа по коридора и през вратата на пожарния изход. Докато тя се затваряше зад тях, вратата към стълбището рязко се отвори.

Флин и Фрея бързо заслизаха по металните стъпала, които водеха към покрива на съседната, малко по-ниска сграда, прескачаха ги през едно. Скочиха върху каменните плочи на покрива и затичаха покрай редица гигантски климатични инсталации.

— Къде си се научил да действаш така? — задъхано попита Фрея.

— В Кеймбридж — отвърна Флин и погледна през рамо, за да се увери, че не ги преследват. — Два пъти шампион по бокс. Само благодарение на това изкарах трите години специализация за жреческата култура в Средното царство.

Стигнаха до нови стъпала, които ги изведоха до много по-обширно покривно пространство с малък бял купол в центъра и саксии кактуси по ъглите. Щом тръгнаха да го пресичат, вратата на пожарния изход. Зад тях с трясък се разтвори. Чуха се викове и тропане на крака. Флин и Фрея преминаха в спринт и изненадаха група студенти, седнали на една пейка.

— Още не си предала писмената си работа, Айви Фарси — извика Флин и размаха пръст на едно дебеличко момиче с копринен шал. — Да е на бюрото ми утре сутринта.

— Добре, професор Броуди — измънка момичето, докато се опитваше да скрие цигарата в шепа.

— И никакво пушене! — подвикна той през рамо.