Скритият оазис

— Нямам нищо против — отвърна Фрея и се озърна неспокойно: не беше сигурна, че близнаците няма да изскочат иззад някоя статуя.

— Името произхожда от арабската дума зарзар — продължи Флин и се оживи, както ставаше винаги, когато говореше за специалността си, — която означава скорец, врабче или просто малка птица. Всъщност не знаем кой знае колко за мястото, освен че се споменава в средновековния ръкопис Китаб ал-Кануз, Книгата на скритите бисери, и най-вероятно се намира някъде около платото Гилф Кебир, макар че Де Ланси Форт16 го поставя в Голямото пясъчно море, а Нюболд…

Забеляза, че интересът й угасва, и вдигна ръце, с което призна, че е прекалил.

— Извинявай, увличам се в прекалено много подробности. Риск на живота, прекаран в една-единствена област — никога не можеш да разкажеш историята просто. Всичко, което ти е нужно да знаеш за сегашните обстоятелства, е, че това е един изгубен оазис и че повечето изследователи на пустинята от началото на XX век — Бол, Кемал ел-Дин, Багнолд, Алмани, Клейтън — са се опитвали да го намерят, но без успех. Всъщност именно търсенето на Зерзура е предизвикало толкова много от първоначалните изследвания.

Стигнаха ротондата при входа на музея и продължиха към галерията „Старото царство“, в чиито стени бяха вградени статуи и барелефи.

— Много хора твърдят, че Зерзура всъщност никога не е съществувал — продължи Флин, погълнат от историята си и очевидно безразличен към експонатите и тълпата наоколо. За разлика от Фрея, чийто поглед продължаваше да шари нервно.

— Твърдят, че всичко е само легенда. Като Елдорадо, Шангри-Ла или Атлантида — една от привлекателните, но в последна сметка измислени истории, за каквито дивите места като пустинята, изглежда, са добра почва. Самият аз винаги съм бил сигурен, че съществува, а Зерзура е просто друго име, много по-късно име, за онова, което древните египтяни са наричали уехат сещат, или Скрития оазис.

Хвърли поглед към нея, за да се увери, че още го слуша, и Фрея кимна да му покаже, че следи думите му.

— За нещастие, също както при случая със Зерзура, ние не знаем кой знае колко за уехат сещат. — Флин се намръщи, като че ли беше лично виновен за малкото данни. — Има обаче едно съществено изключение, което ей сега ще спомена. Иначе сведенията са изключително откъслечни и трудни за интерпретация: няколко фрагмента от папируси, някои твърде повредени петроглифи, няколко надписа и едно доста объркано споменаване в „Египтиака“ на Мането17 — няма да те отегчавам с изброяване на всичко. Представата, която досега сме успели да си изградим — трябва да повторя, че тя подлежи и на други тълкувания, е, че това е дълбоко дефиле, тук му казват уади, което тръгва от източната страна на Гилф Кебир, и то от много отдавна, още преди Сахара да е станала пустиня…

— А преди колко време точно е било това? — прекъсна го Фрея. Въпреки притесненията й историята я увличаше все повече и повече.

— Ами точните дати е трудно да се определят. — Той явно беше поласкан от интереса й. — Но тук става дума поне за десет, двайсет хиляди години преди Христа, може би дори за средния палеолит.

Терминът не означаваше нищо за Фрея, но тя не настоя за разяснение, за да не задържа разказа.

— Все пак е някъде далече в дълбините на предисторията — върна се към основната тема Флин. — Дори тогава дефилето, оазисът, наречи го както искаш, е било смятано за изключително важен религиозен обект и затова точното му разположение е било строго пазена тайна. Кога и защо е добило този статут, не знаем, но изглежда, го е запазило до самия край на Старото царство. Около две хиляди години преди Христа. След което всички данни за разположението на оазиса са изгубени и той изчезва от историята.

Стигнаха края на галерията и започнаха да се изкачват по едно стълбище. По пътя към горния етаж тълпата туристи взе да се разрежда. Тук беше по-тихо и по-спокойно, отколкото на долния етаж. Флин я поведе обратно по пътя, по който бяха дошли — към ротондата, откъдето завиха към малка изоставена странична стая, по чиито витрини бяха изложени простички каменни и глинени артефакти, явно много по-стари от всичко, което бяха подминали досега. Той спря пред една, в която — оградени от два гребена от слонова кост и една керамична купа — бяха изложени три предмета, които Фрея разпозна: глинени обелиски с големината на човешки пръст. Върху всеки имаше символ, идентичен със символа от торбата на Руди Шмит. Тя прочете обяснението на етикета: „Оброчни миниатюри Бенбен, преддинастични (3000 г. преди Христа), Хиераконполис.“

— Какво са тези бенбени?

— Не бенбени, а Бенбен — поправи я Флин. Лактите им леко се докосваха. — Опасявам се, че в случая трябва да се зареем в доста усложнения свят на древната египетска космология. Знам, че това не е най-интересната тема за тебе, но ме изслушай, тъй като тя има отношение към нашите неща. Ще се опитам да го обясня простичко.

— Давай — съгласи се тя.