Смятай се за мъртъв

На следващата сутрин тя прочете в „Перъдайс Хералд“, че някой си мистър Балински бил намерен мъртъв в леглото си. Очевидно сам си бил пуснал куршум. Имал големи финансови неприятности. Мистър Херман Радниц, известният финансист, му бил направил предложение да купи компанията му. Мистър Балински заявил, че само през трупа му ще успее да го направи. Компанията се проваляла заради лошо мениджърско управление. Финансовият редактор на „Перъдайс Хералд“ смяташе, че мистър Радниц би могъл да съживи компанията и, знаейки това, в отчаянието си мистър Балински се е застрелял.

Цялата разтреперана, Марша осъзна, че е съучастничка в убийство.

След още една година Силк я инструктира да уреди въпроса с друг финансист. Тя се подчини на инструкциите му, но не погледна в сутрешния вестник. Не можеше да понесе мисълта, че и този финансист е мъртъв.

После беше наследила ресторанта „Асо Пика“. Най-сетне свободна! — беше си помислила тя съвсем глупаво, но ето, че Силк отново се бе появил. Беше й казал, че „Асо Пика“ ще бъде подходяща главна квартира за него. Хваната в паяжината на страха, Марша беше предоставила четири от стаите над ресторанта на него, Ъмни и Гоубъл. Тримата се бяха пренесли там и тя се бе озовала в лапите им.

През последните четири месеца Силк не й беше възлагал нищо и тя беше започнала да се надява, че той няма повече нужда от нея и ще я остави да си ръководи ресторанта и службата за момичета на повикване, че ще я остави на мира. А сега тази ненормална, опасна идея за отвличане и тя беше в центъра на цялата работа!

Силк беше казал с тихия си мъртвешки глас:

— Имаме нужда от този човек, пиленце. Хвани го на въдицата си и го дръж така. Разбра ли ме?

Да, беше разбрала. Онези ужасни снимки бяха все още прекалено живи в съзнанието й.

Сега, след като доплуваха, тя лежеше с мокрия си бански до Фрост под сянката на палмите. В далечината хората се забавляваха във водата и на плажа, но мястото където лежаха с Фрост, беше усамотено.

Фрост изглеждаше някак далечен. Пушеше цигара очите му бяха затворени. Тя го погледна обезпокоена и реши, че трябва да поеме инициативата, и прокара нежно ръка по слабините му. Той реагира моментално. Бутна ръката й и седна.

— Хайде да си поговорим — рече и я погледна. — Не си тук, за да се забавляваш? Нали?

Тя се опита да изпише учудване на лицето си.

— Какви ги говориш, скъпи?

— Казах, че искам да си поговорим — настоя Фрост — Силк има нужда от мен. Разбрах го. Ти си му племенница, така че явно работиш с него. Ти си проститутка, сексът не означава нищо за теб. Добре, само че не си въобразявай, че можеш да ме излъжеш. Това ти разправях.

Марша отново си спомни за онези ужасни снимки.

Тя седна и обхвана коленете си с ръце.

— Да, Силк има нужда от теб, както и аз, Майк — отвърна тихо. — Ресторантът ми е на червено. Мислех си, че той ще бъде моят живот. Без парична инжекция обаче той ще фалира. Лу предложи тази идея да измъкнем голям откуп от Гранди. Ще стане, както го е замислил, но не и без теб. Ти ще получиш пет милиона. Ако искаш тези пари, говори с Лу. Това е положението.

— И как го е замислил? — попита Фрост, гледайки я внимателно.

— Той ще ти каже.

— А на теб казал ли ти е?

Тя поклати глава.

— Не бих искала да зная, Майк. Моята работа беше да те намеря. Говорих с много момчета, преди да реша, че ти си този, от когото има нужда Лу. За това, че те намерих, ще получа петстотин хиляди. С толкова пари ресторантът ми ще оцелее.

— Откъде си сигурна, че Силк ще ти даде парите, когато вземе откупа?

— Няма защо да се безпокоиш за твоя дял, Майк. Силк е професионалист, а не крадец. Ще плати на мен, ще плати и на теб. Това е най-малкото, за което трябва да се безпокоиш.

— А за какво друго трябва да се безпокоя? — попита Фрост, загасяйки цигарата си.

— Той ще ти каже.

Фрост запали друга цигара, загледан в далечината на морето. Пет милиона долара! Какво щеше да загуби, ако говореше със Силк? Ако Силк не успееше да го убеди, просто нямаше да участва.

— Добре, ще го изслушам, но това не означава, че ще се съглася да бъда вътрешният му човек — отвърна той.

Марша въздъхна с облекчение.

— Няма защо да губим време — рече тя. — Да вървим. В момента е в ресторанта.

— Нека се поизпоти — отвърна Фрост и като посочи към банския й, додаде: — Защо си облякла това?

Мъже! — помисли си Марша, докато се събличаше. — Господи! Какви животни са!

* * *

Седяха около голямата маса в стаята над басейна. От двете страни на Силк седяха Ъмни и Гоубъл. Фрост седеше в другия край на масата, където бяха сложени питиета, две бутилки скоч и поднос със сандвичи Гоубъл беше единственият, който ядеше. Пръстите му доста често обгръщаха някоя от натруфените хапки и я поднасяха към устата му.

— От известно време работя върху тази идея — казваше Силк и гледаше Фрост. — Можем да докопаме двадесет милиона, но няма как да се доберем до момичето без да имаме човек вътре. Предлагам ти да свършиш тази работа срещу дял от пет милиона.

Фрост завъртя чашата с уиски в ръката си.