Смятай се за мъртъв

— Радвам се, че мислите така, сър. Ако се водя от опита си обаче, мис Гранди винаги ще бъде до известна степен в опасност.

Амандо го погледна замислено, кимна и излезе.

Когато в 8.00 Марвин дойде, Фрост му каза какво бе говорил с Амандо.

— Изглежда, ще загубиш работата, която харесваш толкова много, Джек — рече той.

Марвин направи гримаса.

— Правилно си му отговорил. Докато наоколо има милиарди, ще има и опити за отвличане. — Включи кафеварката. — Но може би Гранди е осъзнал, че не може да я държи затворена по този начин. Какво е все пак разрешението, не знам.

— За това да му мисли Гранди — рече Фрост. — Аз отивам да спя.

След четири часа сън той се избръсна, взе душ и после се обади в Спениш Бей хотел. Поиска да го свържат с мис Гулден.

Марша се обади толкова бързо, че Фрост се подсмихна под мустак.

— Миличък, къде се загуби? Попита тя. — Липсваше ми.

— Значи ставаме двама. Какво ще кажеш да прекараме следобеда на плажа, скъпа? Не съм в настроение за луксозна обстановка. Вземи си бански и давай да си намерим някое закътано местенце.

— Добре, миличък. Чудесно! Какво ще кажеш да ме вземеш в два?

— А може би си прекалено заета? — попита Фрост, подсмихвайки се. — Само кажи една дума. Ще те разбера.

Инструкциите, които Силк й беше дал, бяха ясни. Стой с него, дръж го на въдицата си.

— Няма никакъв проблем, скъпи. Ще те чакам. Засега чао — и тя затвори. Веднага се обади на Силк. — Иска да ходим да плуваме. Каза, че не бил в настроение за луксозна обстановка.

— Просто се прави на недостъпен — отвърна Силк. — Ето какво трябва да правиш…

Марша го изслуша с напрегнато изражение. После, когато Силк свърши, тя рече:

— Добре, ще го направя, но той ме безпокои. Има нещо в него, което ме кара да му нямам вяра.

Силк се изсмя. Беше тъжен звук, който винаги караше Марша да потръпне.

— Откога изобщо си почнала да вярваш на мъжете? — вметна той, после, след известна пауза, продължи: — Важно е, пиленце. Гледай да не направиш гаф. — Заплахата в гласа му беше категорична. Затвори.

Марша притвори очи и усети как по цялото й тяло премина тръпка, докато оставяше слушалката. Силк беше събудил такъв ужас у нея, че тя се чувстваше напълно беззащитна. Преди няколко години Рос Ъмни беше дошъл да я види в апартамента, който тя държеше в Маями. Макар че не го беше казал направо, тя знаеше, че той действа според инструкциите на Силк.

— Искам да ти кажа нещо — започна Ъмни, след като се настани в едно кресло. — Лу е професионален убиец. Изкарва си прехраната, като премахва разни типове, които си навират носа, където не им е работата. Той не е човек, с когото можеш да си правиш, каквото искаш. Смята, че можеш да му бъдеш полезна, както сме му полезни аз и Митч. Така че, когато му дотрябва готино маце, за да уреди някоя работа, това ще бъдеш ти.

След четири години работа като колгърл, Марша се беше превърнала в дискретна първокласна проститутка. Тя се изсмя.

— Кажи на чичо Лу да върви на майната си. Не работя за никой друг, освен за самата себе си. Стъпила съм си на краката, хубава съм и процъфтявам.

Ъмни се усмихна тъжно.

— Хайде, скъпа, трябва да бъдеш по-разумна. Той има нужда от готина мацка. Преди да се обърне към тебе, пробва с две други мадами, но те взеха, че отвърнаха точно същото. — Той извади от портфейла си две цветни снимки, наведе се напред и ги пусна в скута й. — Ето какво направи с тях. Той е експерт с киселините.

Снимките бяха толкова ужасяващи, че Марша ги хвърли, сякаш пареха.

Погледна, потръпвайки, Ъмни.

— Няма да направи това с мен… Аз съм му племенница.

— Ще го направи и със собствената си майка, ако тя откаже да му помага — отвърна Ъмни с тъжната си усмивка. — Когато има нужда от теб, трябва моментално да литнеш. Това е, миличка, освен ако не желаеш да изгубиш красивата си външност.

Марша беше взела снимките и ги разглеждаше внимателно. Потръпна, после ги разкъса на парченца. От този момент нататък тя стана робиня на Силк. Най-голямото удоволствие в живота й беше да стои пред огледалото и да се любува на красотата си. Да бъде обезобразена като онези две момичета беше нещо, което просто не би могла да понесе.

Година по-късно Силк й се обади.

— Отиди в апартамент четиринадесет в хотел „Шератън“ в девет тази вечер, пиленце — нареди й той. — Ще те очакват. Осигури на онзи тип онова, което заслужава срещу парите си. Рос ще ти даде едно хапче. Пусни го в питието на развратника. Когато заспи, изнасяй се. Фасулска работа, нали? — Пауза, после в гласа му прозвуча заплаха: — Внимавай да не сгафиш нещо.

Ъмни беше пристигнал и й беше дал тънко пликче, което съдържаше жълта таблетка.

— Внимавай, скъпа, за външността си — предупреди я той.