Смятай се за мъртъв

Гоубъл довърши хотдога си, избърса уста с опакото на ръката и погледна остатъците на двата подноса.

— Казвам ти, Лу, Фрост може да се окаже прекалено умен. Безпокои ме.

— Няма да минем без помощта му. — Силк запали цигара. — Аз мога да се справя с него. Човек като Фрост ще се замисли какво биха означавали пет милиона долара. Ще му дадем време. След няколко дни ще дойде тук уж за да чука Марша… Това ще е само поводът да се появи насам, а всъщност ще е дошъл, за да говори по работа. Аз ще бъда тук, за да поговорим по този въпрос. Щом веднъж го убедя, ще се хване за петте милиончета и ще се включи в играта.

— Само внимавай — рече Митч. — Ти си умен, аз също, Рос също… Внимавай той да не се окаже по-умен.

Докато те разговаряха, Фрост ядеше заедно с Джек Марвин телешка яхния.

— Срещнах приятеля ти Том Лепски — каза му Фрост спокойно.

— Така ли? — Марвин се усмихна. — Той е умно, съзнателно ченге. Хващам се на бас, че когато шефът му — Терел — се пенсионира, Том ще стане шеф на тукашната полиция. Голям работяга! Амбициозен е като тигър, гонен от стършел.

— Да. Опита се да ме обработи — отвърна тихо Фрост. — Поставих го на мястото му.

Марвин спря да яде и погледна Фрост.

— Какво означава това?

— Приятелчето ти започна да ми задава въпроси. Момчетата разследвали миналото ми — е, добре. Рече, че ги безпокоял фактът, че не съм се задържал дълго на една и съща работа. Нямам какво да крия, но не мога да позволя на някакво си амбициозно ченге да ме притиска. Така че го притиснах аз. Ако неговият шеф иска да му отговоря, само трябва да ме попита. Нямам намерение да отговарям на въпросите на детектив.

Марвин остави ножа и потърка брадичката си.

— Може би си сгрешил, Майк. Том е малко докачлив: по-добре е да ти е приятел, отколкото враг.

— Нямам за какво да се притеснявам — отсече Фрост и бутна стола си назад. — Да си остане между нас, обаче пет пари не давам за твоя приятел. Ясен ми е. Амбициозен е… Такъв бях и аз, когато бях в системата. О’кей, но никой няма право да ме притиска. — Той стана, протегна се и продължи: — Нещо по-особено днес?

Малко обезпокоен, Марвин на свой ред стана.

— Все същото еднообразие. Тя трябва да е дяволски самотна. Съжалявам я. Прекара следобеда с кучетата. Оправя се с тях по-добре от мен.

Фрост си отбеляза новополучената информация.

— Значи тия тигри си падат по нея?

— Обичат я, както децата обичат сладкиши. Има подход към животните.

А също и към мъжете, помисли си Фрост.

След като Марвин излезе и Сука прибра подносите — тихо, без да гледа по посока на Фрост, като се изключи лекият поклон, който му отправи, Фрост отиде до таблото с алармата и го разгледа.

До този момент не си беше направил труда да го погледне внимателно. Горният ред червени лампички сочеха всеки опит да се влезе в имението. Под бутоните на втория ред беше отбелязано: „Неутрализатор за оградата“, „Аларма за къщи 1 и 2“, „Подсвиркване за кучетата“, „Аларма за Ф.А.“. Под тези бутони имаше червени лампички, а под тях пишеше: „Аларма за полицията“, „Аларма за ФБР“, „Пожарна аларма“. Още по-отдолу имаше зелени лампички, означени като „Неутрализатори за всички аларми“.

Фрост предположи, че „Аларма за Ф.А.“ е алармата, пряко свързана със спалнята на Амандо.

Троянският кон!

С натискането на няколко бутончета имението на Гранди щеше да стане беззащитно!

Седна на стола пред мониторите, запали цигара и се замисли за Силк: опасен, смъртоносен човек. Раздвижи се неспокойно. Да речем, че се съгласеше да стане вътрешният човек? Щом веднъж се добереше до Джина, какво му пречеше на Силк да изпрати един куршум във Фрост? Отново се размърда неспокойно. Сега знаеше, че Силк е по-добър стрелец от него. Ако станеше вътрешният им човек, как можеше да бъде сигурен, че ще си получи петте милиончета и ще запази живота си? А Силк как можеше да бъде сигурен, че ще може да се измъкне с откупа?

Загаси цигарата и се намръщи. Беше му необходимо да знае какъв е планът на Силк, а после, ако се съгласеше да действа с тях, и как би могъл да си запази кожата и своята част от парите. Все още обмисляше проблема, когато чу силно почукване на вратата зад гърба си. След това вратата се отвори.

Влезе Амандо.

— Всичко спокойно ли е, Фрост? — попита той с тихия си съскащ глас.

Фрост се изправи. Тази змия поне не се беше прокраднала като миналия път, помисли си той и сподави усмивката си. Беше го уплашил.

— Да, сър — отвърна. — Нищо особено.

Амандо кимна и подозрителните му черни очи се плъзнаха по Фрост.

— Стой нащрек. Мистър Гранди ще пристигне в края на седмицата. Ще пожелае да те види.

— Да, сър.

Амандо отново го огледа.

— Това не е кой знае каква работа за мъж с твоята физика. Проучих досието ти. Май не си се задържал дълго на една и съща работа.

— Обичам промяната, сър — отвърна тихо Фрост. — Работата в системата на сигурността предлага промени, затова и се захванах с нея. Предполагам, че тази работа тук не е за постоянно, нали?

— Не, не бих я нарекъл постоянна. Вярвам, че мис Гранди ще бъде извън опасност до няколко месеца.