— Говорих с детектив Лепски — рече той. — Казаха ми, че е умно ченге. Нека ви цитирам думите му. Ето какви бяха те: „Не искаме Джина Гранди да бъде отвлечена. Гранди се грижи за нас, така че и ние се грижим за него. Знаем, че в този момент тя е в абсолютна безопасност. По никакъв начин не може да се стигне до нея, освен ако няма вътрешен човек, но ако се появи такъв, тя може да бъде отвлечена.“ — Фрост направи пауза и погледна към Силк. — Това му бяха думите. Така че, ако се съглася да бъда вътрешният човек, тя ще бъде отвлечена и всичко ще се стовари върху мен. Не си представям така печеленето на пет милиона.
Силк се усмихна.
— И аз не си го представям така, но тежестта няма да се стовари върху теб, Майк. Ще падне върху Джек Марвин.
Фрост замръзна.
— Марвин? Това е лудост! Чуйте ме сега…
Силк вдигна ръка.
— Успокой се. Обмислил съм всичко. Живея в този град от петнадесет години и знам всичко за тукашните ченгета. Владеят си работата. Предполагам, че са от най-добрите. Още когато ми дойде идеята, бях наясно, че ако момичето бъде отвлечено, те ще са сигурни, че е имало вътрешен човек. Знаех, че ще проучат най-подробно и ще наблюдават човека, който замести Джо Дейвис.
Сега ме слушай внимателно, Майк. Аз пазя хората си. Питай Рос и Митч. Никога не съм ги предавал. — Той погледна надясно и наляво. — Така ли е?
— Точно така — отвърна Гоубъл, като пъхна един сандвич със сардина в устата си.
Ъмни кимна.
— Така че ето какво е положението — продължи Силк. — Ченгетата ще имат двама заподозрени за вътрешния човек: теб и Марвин. Смятам да уредя нещата така, че да заподозрат Марвин.
Фрост се беше привел напред, а очите му гледаха внимателно.
— Продължавай. Как ще направиш така, че да заподозрат Марвин? Нека първо ти кажа нещо. Лепски и Марвин са приятели. Марвин има безупречна репутация като честно, праволинейно бивше ченге. Плановете ти са абсурдни.
Силк отново се усмихна.
— Когато залогът е двадесет милиона, кой ще продължи да бъде честен и праволинеен?
— Пет милиона.
— Не, двадесет милиона. Ще нагласим нещата така, та да излезе, че Марвин е извършил отвличането самостоятелно. Ето как ще изглежда цялата история за ченгетата. Една нощ Марвин решава да отвлече момичето. Двадесетте милиона са прекалено голямо изкушение. Всичко е в ръцете му. Няма трудности с кучетата. Няма никакъв друг проблем. Той ще е дежурен през нощта. Ти ще спиш в къщичката си. Ти не представляваш за него пречка. Той отива в стаята на момичето, удря го по главата, завлича го до пристанището, натоварва го на моторница и заминава. На следващата сутрин ти отиваш да го смениш: няма и следа от Марвин. Вдигаш тревога. Няма я и Джина. Амандо ще уведоми веднага Гранди. Ти оставаш там на разположение. Гранди прочита бележката на похитителя:
— Вони — отвърна Фрост, но сърцето му биеше лудо. — Казваш, че ще се обади Марвин. Ще отговори Амандо. Марвин има много специфичен глас. Не можеш да го сбъркаш и не ми разправяй, че Марвин ще се включи. Ще трябва да го имитирате, но няма да стане.
Силк пак се усмихна.
— Ще се включи. Когато правя някакъв план, изпипвам го. От три месеца Рос проучва Марвин. Има нещо, което ти не знаеш. Бракът му е пропаднал, но той има тригодишен син. Можем да вземем детето. Никак не е трудно. Марвин ще се включи и още как!
Фрост се размърда в стола си, умът му беше нащрек.
— Добре, значи подозренията не са върху мен, а върху Марвин — рече той. — Гранди ми дава откупа и аз ти го донасям. Дотук всичко е о’кей за теб, но какво ще кажеш за мен? Вие тримата може да духнете и аз да остана с пръст в уста.
Силк сипа още малко скоч в чашата си и добави вода.
— Не си използваш мозъка — отвърна. — Няма значение! Ще ти докажа, че делът ти е гарантиран. Само че малко по-нататък. Сега ще ти кажа какво ще се случи в действителност: не онова, което ченгетата ще си мислят, че се е случило, а онова, което наистина ще се случи.
— Слушам те — рече Фрост.
— Има някои подробности, които трябва да бъдат доизпипани, но ето каква е основната идея. Ти си нощна смяна една седмица, после се сменяш с Марвин, нали?
Фрост кимна.
— О’кей. Ти ще си дневна смяна, а Марвин — нощна, когато ще отвлечем момичето. В колко часа свършва дневното дежурство?
— В двадесет часа. После вечеряме заедно и съм свободен.
— А какво прави момичето? Само ли вечеря?
— Може би. Не знам. Може да вечеря и с Амандо, но се съмнявам.