Смятай се за мъртъв

Когато Марвин излезе, Фрост седна пред мониторите. Беше четвъртък. Оставаха му още две нощни дежурства. В събота трябваше отново да се види със Силк. Дотогава трябваше да намери решение на проблемите.

Чу Сука да влиза, за да отнесе таблите, и се обърна.

— Много хубаво ядене, Сука — каза той.

Японецът спря и го погледна с безизразно лице.

Фрост го огледа. Интуицията му подсказваше, че този дребен мъж с каменно лице можеше да бъде опасен.

— Забравих да ти благодаря, че ме замести, Сука — продължи той. — Ние двамата трябва да се опитаме да се погрижим мис Джина да бъде щастлива.

Сука наклони глава, хвърли продължителен поглед на Фрост и после излезе от стаята.

Фрост направи гримаса, след това вдигна рамене, но отново си каза, че Сука може да се окаже още един проблем.

Да видим сега щеше ли да успее да реши проблемите си.

Как щеше да упои Амандо? Това беше труден въпрос. Колкото повече мислеше за това, толкова по-труден му се виждаше проблемът. Нямаше информация за навиците на Амандо. В нощта, през която Джина щеше да бъде отвлечена, Амандо можеше да е заминал по работа, можеше да е във вилата, можеше… Господ знае какво!

Фрост потърка изпотената си брадичка. Проблем! Гледаше мониторите и виждаше кучетата, които шареха около дърветата. Помисли си за момента, в който щеше да се наложи да тръгне от къщата си към стаята на охраната, за да неутрализира оградата, и се вгледа в кучетата… абсолютни убийци!

По дяволите! — рече си. — Ама че проблемчета.

Едва някъде около полунощ му хрумна една идея. Той все пак имаше известна информация за Амандо, но до този момент напълно беше забравил за нея! Сърцето му затупа от вълнение, грабна телефона и набра номера на Спениш Бей хотел. След около минута го свързаха с Марша.

— Няма да разговаряме, скъпа — започна той, като приказваше тихо. — Само кажи „да“ или „не“. Амандо още ли идва при теб в съботите?

— Да.

— Първата събота в месеца?

— Да.

— В колко часа?

— В девет вечерта.

— Пие ли нещо?

— Да.

— О’кей, скъпа. — И Фрост затвори.

Първият проблем беше решен.

Сега кучетата.

Изправи се и още веднъж разгледа контролното табло. Концентрира се върху бутона, с който се пускаше тихото подсвиркване, което връщаше кучетата в дворчето им. Ако можеше да направи така, че когато Марвин бъдеше упоен, подсвиркването да върне кучетата в дворчето им, вторият проблем също щеше да бъде разрешен. Нямаше понятие от електроника. После си спомни, че Ъмни беше говорил с човека, който беше инсталирал алармената сигнализация. Фрост кимна на себе си. Ъмни трябваше отново да говори с този човек и да разбере как Фрост можеше да се справи с бутона за подсвиркването, дори ако това би означавало ръката на този човек да бъде извита. Може би така щеше да се реши и вторият проблем.

Но как щеше да упои Джина?

Като се замисли за това, осъзна, че тя е доста опасен проблем. Когато излезеше от упоението си, след като бъдеше освободена, тя не биваше да има никакви подозрения, че той е участвал в организирането на отвличането. Не я познаваше добре, но интуицията му подсказваше, че ще го предаде на ченгетата дори при най-слабото подозрение, че стои зад отвличането й.

Не бързай, каза си той, имаш време до събота сутринта. Поне два от проблемите бяха решени.

Постара се да не мисли за Джина и се опита да се отпусне, но тогава умът му се насочи към Марвин, към упояването и „милосърдието“ на Силк.

Няма защо да се безпокоиш за Марвин. Аз ще се погрижа за него.

Мислено той отново видя гордото лице на Марвин, когато говореше щастливо за сина си.

Марвин никога няма да бъде открит.

Силк щеше да го убие и да скрие тялото му. Силк беше професионалист. Когато казваше, че тялото никога няма да бъде намерено, имаше предвид точно това.

Фрост потрепери и челото му се обля в пот.

Пое си дълбоко въздух и се насили да се отпусне.

Пет милиона долара! Нямаше повече да се скита насам-натам, да се опитва с нокти и зъби да си изкара прехраната! Пет милиона и светът щеше да бъде негов! Твърде зле за Марвин.

Това беше шанс, който идваше веднъж в живота!

Глава пета

Звънът на телефона извади Фрост от дълбокия сън. Като се надигна рязко, той погледна часовника на стената. Беше 13.15. Грабна телефонната слушалка.

— Майк? — Гласът на Марвин. — Навличай си униформата и идвай в стаята на охраната. — В гласа му звучеше напрежение. — Гранди пристигна и трябва да действаш бързо. — Затвори.

Гранди? Тук? Тоя тип трябваше да пристигне утре!

Псувайки, Фрост се измъкна от леглото и отиде в банята. За по-малко от петнадесет минути се избръсна, изкъпа и облече. После бързо измина разстоянието от къщата си до стаята на охраната.

Марвин го чакаше пред стаята. Усмихна му се накриво.

— Съжалявам, Майк — рече той. — Издебнал ни е. В момента точно говори с Дъртия Смрадливец. Стой тук. Аз ще патрулирам. Прави се на зает. — Огледа Фрост от горе до долу. — Внимавай. Ще иска да те види. — И той тръгна по пътечката, която водеше към лагуната.