Смятай се за мъртъв

Фрост осъзна, че щеше да му се наложи да събере доста информация, преди да се заеме с решаването на тези въпроси. Погледна часовника си. Часът беше 19.45: време беше да отиде в стаята на охраната и да вечеря с Марвин.

Като излезе от къщичката си, той погледна към тясната пътечка, която водеше покрай вилата към стаята на охраната. Малко след 21.00 Марвин щеше да пусне кучетата, готови да нападат. След като упоеше Марвин, помисли си Фрост, щеше да му се наложи да излезе от къщата си към 2.00, да мине по тази пътечка до стаята на охраната и да неутрализира оградата. Това бяха приблизително шестдесет ярда. Едно от кучетата или всичките наведнъж можеха да го разкъсат, преди да стигне до целта си. Погледна нагоре. Би ли могъл да се добере до помещението, като се изкачи по някое дърво, от което да се прехвърли на покрива на вилата и оттам да слезе до стаята? Веднага отхвърли тази идея. Не беше Тарзан, а освен това нямаше и подходящи дървета.

Проблем!

Завари Марвин да гледа мач по телевизията.

— Здрасти, Майк. — Марвин се изправи и изключи телевизора. — Тъп мач. Добре ли мина денят ти?

— Плувах — отвърна Фрост. — Умирам от глад. — Дръпна един стол и седна до масата. — Нещо особено?

Марвин поклати глава и се настани срещу Фрост.

— Особеното ще започне в събота. Пристига важната клечка.

— И на мен така ми каза Дъртия Смрадливец. Разкажи ми нещо за Гранди — Фрост му предложи цигара. След като и двамата запалиха, той продължи: — Как го намираш?

— И ти, и аз дотук сме си имали работа с десетки гангстери — отвърна тихо Марвин. — Гранди е също такъв гангстер, само че позлатен. Внимавай с него. Обича да се прави на Господ. Не си въобразявай, че щом те посрещне добре, значи те е харесал. Предпочитам по-скоро да си имам работа с Дъртия Смрадливец, отколкото с Гранди. С Дъртия Смрадливец поне си наясно, че ти е враг. Срещал съм се два пъти с Гранди и те са ми достатъчни. Понеже съм бивше ченге, знам, че мрази ченгетата. Така че внимавай.

В този момент влезе Сука с подносите с вечерята. Сложи ги на масата, поклони се и се отдалечи.

Фрост погледна дебелата свинска пържола с лук и пържени картофи и подсвирна.

— Тук със сигурност няма да умрем от глад. Кажи ми нещо за Сука, Джек. — Започна да реже пържолата си. — Той като че ли не спира да работи. — Фрост опипваше почвата, за да събере информация. — Тук ли спи?

— Сука е специален. Грижи се за нас, за Джина, за Амандо и за кучетата. Не, не спи във вилата. Има къщичка в задната част, до лагуната. Тръгва си около 23.00 и започва работа в 7.30. Той е единственият слуга, който живее в имението. Останалата част от персонала напуска, преди да пусна кучетата. Живеят извън имението.

— Значи няма нощен персонал?

— За какво да има? — Марвин сложи горчица на пържолата си. — Момичето си ляга около 22.00. Горе-долу по същото време и Амандо се прибира в стаята си. Нямат нужда от нищо. Когато обаче пристигне Гранди, е различно. Целият персонал е на крак, докато той не си легне, което става около 2.00. Обичат го! За да може прислугата да си отиде, се налага да прибирам кучетата. — Марвин вдигна рамене. — Не идва често и не остава за дълго. Ще си тръгне в понеделник сутринта и тогава всички ще си отдъхнем.

Сега Фрост бе събрал известна информация и, знаейки, че Марвин е бивше ченге, реши, че няма да е безопасно да продължи да го разпитва.

После, когато погледна към Марвин, който седеше от другата страна на масата със спокойно, приятелско лице, усети как по гърба му премина студена тръпка. Този човек щеше да бъде убит! Насили се да мисли за парите, които щеше да спечели. Пет милиона! Защо по дяволите трябваше да му пука за Марвин!

Усети как хапката приседна в устата му. Насили се да продължи да яде, а умът му бе все така зает.

— Имаш ли си приятелка. Джек? — попита, като дъвчеше усилено.

— Имам нещо по-хубаво от това — отвърна Марвин с широка усмивка. — Имам син.

През десетте минути, докато довършиха вечерята си, Фрост трябваше да слуша възторжената възхвала за сина на Марвин. Според Марвин никога не е имало толкова страхотно, умно дете като Марвин-младши. И докато слушаше и виждаше гордостта и щастието, изписани на лицето на Марвин, той разбра защо Силк беше казал, че Марвин ще се подчини.

— За какво ми е жена, след като съм извадил късмета да имам такъв син? — заключи Марвин. — Прекарвам всеки час, когато не съм дежурен, с него. Погрижил съм се за хлапето. Когато то се роди, дяволската ми жена не пожела да се грижи за него. Всичко, за което мислеше, бяха филмите, перченето и онова, което тя наричаше добре да се забавляваш. Така че наех една стара чернокожа бавачка и съм много доволен от нея. Грижи се за детето. Едва ли бих намерил по-добра!

— Да — рече Фрост, като бутна чинията си настрани. — Късметлия си. Когато имаш такова дете…

— Знам. — Марвин стана. — Време е да отпратя персонала и да пусна кучетата.

— Ти ли ги храниш, Джек?

— Сука. Той има подход към кучетата. В момента ги храни.

— Е, доскоро. Приятни сънища.