Смятай се за мъртъв

Фрост влезе в стаята и седна. През отворената врата виждаше как тримата китайски градинари работеха с неистово усърдие. Обикновено отскубваха някой бурен, подсмихваха се, замисляха се и после отскубваха друг бурен. Сега наистина се потяха от работа. Фрост усети, че атмосферата трепти от напрежение. Беше пристигнал Гранди!

Когато седна пред мониторите, случайно видя Марвин, който обикаляше имението. Изглеждаше напрегнат.

На вратата се почука и влезе Сука с кафе и два сандвича с говеждо.

— Шефът е тук — рече той, като остави подноса на масата. Фрост си помисли, че дори непоклатимият Сука изглеждаше напрегнат. — Яж бързо.

Все пак минаха четири часа, преди Фрост да бъде повикан, а до това време той откри, че също се чувства напрегнат. Сука влезе в стаята.

— Шефът те вика — каза той. — Ела с мен, ако обичаш.

Заведе го до една стая близо до стълбите на горния етаж. Отдръпна се встрани и му направи знак да влезе.

Стаята беше голяма, с кресла и шестместно канапе, широко бюро, барче и масички. Зад бюрото седеше нисък и дебел широкоплещест мъж, който отдавна бе прехвърлил петдесетте. Беше облечен с тениска и бутилковозелени панталони. Косматите му загорели мускулести ръце лежаха върху бюрото.

Марвин беше описал Гранди като позлатен гангстер. Като го гледаше, докато приближаваше към бюрото, Фрост реши, че описанието на Марвин е абсолютно точно.

Дебелото, мургаво, зло лице с малки неспокойни очи, къс и сплескан нос, тънки устни, високо чело и гъста металносива коса излъчваше безпощадност, властност и жестокост.

— Седни! — излая Гранди и махна към един стол до бюрото си.

Фрост седна с изправена стойка и сложи ръце на коленете си.

Настъпи пауза, през която двамата мъже се гледаха един друг, после Гранди каза:

— Проучих досието ти. Работил си за ФБР. Докато беше там, имал ли си случай на отвличане?

— Да, сър — отвърна Фрост. — Работих заедно с останалите по отвличането „Лукас“.

Очите на Гранди се присвиха, докато мислеше.

— Лукас? Момичето му? Да… Лукас плати един милион, за да си я върне. Похитителите бяха заловени… Нали така?

— Точно така, сър. Тримата бяха хванати. Четвъртият беше застрелян. Аз го застрелях.

Гранди се взря във Фрост изучаващо. Неспокойните му очи сякаш се забиха в него.

— Марвин няма опит с отвличания — рече. — Какво мислиш за Марвин?

Фрост тутакси зърна своя шанс, но си наложи да го изиграе бавно и обмислено.

— Извинете, сър, но не разбирам въпроса.

Гранди се раздвижи в стола си. Малките му очички сякаш хапеха.

— С това досие едва ли си глупак. Гласът му прозвуча като лай. — Искам да чуя мнението ти за Марвин, чиято работа е да пази дъщеря ми. Не преигравай. Фрост беше сигурен, че Гранди е задал същия въпрос за самия него на Марвин.

— Марвин е съвестен бивш полицаи, сър. Има първокласна характеристика. Ако бях на ваше място, бих избрал Марвин.

Гранди кимна.

— Той каза същото за теб, но никога не се е занимавал с отвличане, за разлика от теб. Обичам да използвам хора с опит. Работил си в нюйоркската полиция и във ФБР. Струва ми се, че имаш далеч повече опит от Марвин, който е бил само обикновен полицай. Повече ме интересува твоето мнение, отколкото това на Марвин. Отново пауза, през която Фрост гледаше право в очите му. — Много добре, Фрост, какво мислиш за мерките за сигурност, които се взимат в момента, за да предпазят дъщеря ми от отвличане?

— Деветдесет и седем процента сигурност — отвърна Фрост.

Гранди отвори една кутия на бюрото си и извади пура. Отхапа края й, запали я и издуха дима към Фрост.

— Значи според теб… има три процента несигурност.

— Да, сър.

Гранди се приведе напред. Мургавото му лице погрозня от трудно контролиран гняв.

— Не ми пробутвай тия лайна! — излая той. — Дъщеря — ми в безопасност ли е, или не е?

— Така, както аз виждам нещата, сър, има известна несигурност за безопасността й: това е възможността да има вътрешен човек — мъж или жена — отвърна тихо Фрост.

— Помислил съм за това. Говорих с шефа на полицията Терел. Той ми каза, че целият персонал, които работи тук, е проучен, включително и ти. Терел е доволен. Увери ме, че не можело да има вътрешен човек.

С безизразно лице Фрост отвърна.

— Тогава дъщеря ви е сто процента в безопасност.

Гранди бутна стола си назад и се насочи към панорамния прозорец. Като гледаше тантурестата му фигура, Фрост си помисли, че този човек е почти джудже. Едва ли беше по-висок от пет фута, но волята и мускулестото му телосложение го правеха впечатляващ.

Гранди се завъртя и махна с пурата си към Фрост.

— Ти не мислиш така. Мислиш, че може да има вътрешен човек.

— Казах, че дъщеря ви е деветдесет и седем процента в безопасност. Изобщо не ме интересува какво мисли Терел. Има три процента риск: малък, но все пак риск.

Гранди се върна до стола си и седна.

— И какви са тия три процента риск? Изплюй камъчето.