Смятай се за мъртъв

— Че ако до един месец от получаването на ордера на Гранди някой от нас не предяви правата си над своя дял, този дял анонимно трябва да бъде изпратен в Оксфъм. — Фрост се усмихна на Силк. — Не си мисли, че съм по благотворителността. Това означава само че няма да си струва нито труда, нито риска да ме убиете, нито пък за мен ще бъде изгодно да убия някой от вас.

Схвана ли мисълта ми?

— О’кей. — Погледна Ъмни. — Направи го така, както го иска, Рос.

Ъмни вдигна рамене, после се усмихна на Силк.

— Схващам мисълта ти, Майк. Изобщо не вярваш на никой от нас.

— Абсолютно си прав — отвърна Фрост и се изправи. — Отивам да поплувам. Ще се върна след час. Дотогава гледайте да го оправите.

Когато си замина, Гоубъл каза:

— Предупредих те, че той е умно копеле, Лу.

— Грижи се за себе си — отвърна Лу и се ухили със злобната си усмивка.

Преди да се върне в имението на Гранди, Фрост се отби в Нешънъл Флорида Банк и депозира своето копие от договора в сейф. Беше почти сигурен, че добре се е погрижил за себе си, но не искаше да поема рискове. Когато човек си имаше работа с гангстер като Силк, една необмислена стъпка би могла да е последната.

Още два дни до Важния Ден! — мислеше си той, докато влизаше в къщичката си. Сега всичко зависеше от Джина. Ако променеше решението си, ако натиснеше не които трябва бутони…! Чудеше се какво ли правеше тя в момента. Докато се връщаше с колата във вилата, беше зърнал Амандо на терасата до отрупана с книжа маса, но от Джина нямаше и следа.

Облече униформата си и малко по-късно отиде в стаята на охраната. Часът беше 19.45 и той завари Марвин отпуснат пред мониторите.

— Добре ли мина денят ти, Майк? — попита Марвин, обръщайки се към него.

— Работих над тена си. — Фрост седна до него. — Нещо особено?

— Тя е болна — отвърна Марвин и запали цигара.

Фрост замръзна.

— Какво?

— Не я видях наоколо, така че попитах Дъртия Смрадливец. Той ми каза, че е болна, но да не се безпокоя.

— Господи! — помисли си Фрост. — Само това липсваше!

— Нещо сериозно ли?

Марвин вдигна рамене с безразличие.

— Нали знаеш как е с момичетата… имат неприятности. Не е идвал лекар, така че предполагам, че е неразположена.

— Добре, че не съм жена, по дяволите — рече Фрост и си пое дълбоко въздух.

— Да. Както и да е, не ми се наложи да я наблюдавам. — Марвин изтръска пепелта, после продължи: — Знаеш ли какво? Да си остане между нас, но мисля, че момичето не е много наред с главата. Смятам, че е пълно куку.

Фрост застана нащрек.

— Защо мислиш така, Джек?

— Познавам я много повече от теб — отвърна Марвин. — Не се държи като нормално момиче. Има нещо в нея, което наистина ме безпокои… Някаква чалнатост може би.

Фрост си помисли за искрящите очи на Джина, за допира на пръстите й, за желанието й баща й да умре. Чалнатост, помисли си той, звучеше съвсем подходящо.

— Не можеш да очакваш от момиче, което живее като затворено в клетка животно, да бъде нормално — отвърна той.

— Така е. — Марвин потри брадичката си и вдигна рамене. — Помоли ме да й дам пистолет.

Фрост го зяпна.

— Пистолет?

— Каза, че щяла да се чувства по-сигурно, ако имала пистолет. Каза ми, че се страхувала от Дъртия Смрадливец. Каза ми, че когато оставала насаме с него, имала чувството, че иска да я изнасили.

— И аз бих се страхувал, ако Дъртия Смрадливец беше непрекъснато около мен. А ти какво й рече?

— Отвърнах, че няма да стане и че или ти, или аз ще сме винаги наоколо, така че няма от какво да се страхува.

В този момент на вратата се почука, а това означаваше, че вечерята им бе пристигнала. Подчинявайки се на инструкциите на Гранди, Сука вече не влизаше в стаята им.

Фрост се изправи, отключи вратата и пристъпи в слабо осветения коридор навреме, за да види как Сука се отдалечава. Внесе двата подноса вътре.

— Изглежда добре — каза той, като остави подносите на масата. — Ще донеса бирите.

Отиде до хладилника, извади две кутии бира и ги отвори с гръб към Марвин. В събота вечерта, припомни си той, щеше да го направи отново, но в кутията бира на Марвин щеше да пусне хапчето, което му беше дал Силк.

— Страшно съм благодарен, че имам момче — каза Марвин, когато започнаха да се хранят. — В неделя ще го водя в увеселителния парк. Луд е по картинга.

Докато вечеряха, Марвин продължаваше да говори за сина си, а Фрост едва го слушаше. После, когато Марвин си отиде, Фрост се настани пред мониторите. Забеляза как кучетата бяха пуснати. Направи го машинално, но умът му беше насочен към Джина.

Около полунощ, тъй като продължаваше да се безпокои за Джина, той отиде до вратата, която водеше към вилата, отключи я и я открехна. Коридорът тънеше в мрак. Ослуша се и като не чу никакъв звук, извади от страничния си джоб фенерче, пристъпи в коридора и затвори вратата след себе си. Даваше си сметка за риска, който поемаше. Ако Амандо го хванеше, операцията щеше да се провали, но необходимостта да провери какво е положението с Джина, да се убеди, че не е истински болна, да разбере дали все още искаше да бъде отвлечена, го тласна напред.