Смятай се за мъртъв

— Те всички се правят на велики — отвърна Силк, подавайки пистолета си на Мосис. — Хайде да видим какво има да ни каже. Къде е Митч?

— Тъпче си търбуха… Какво друго?

Пет минути по-късно Фрост, Силк, Ъмни и Гоубъл седяха около една маса в стаята, която гледаше към плувния басейн.

Тримата слушаха, докато Фрост говореше.

— Това е — заключи Фрост. — Може да имам малък проблем с момичето. Тя пуши марихуана. Иска да бъде отвлечена. Възможно е обаче в последния момент да промени решението си. Това е риск, който трябва да поемем.

— Стига да неутрализира оградата, така че да можем да влезем — каза Силк, — може да си променя дяволските решения, колкото си ще.

— Сега ми дайте хапчето за Марвин — каза Фрост.

Силк извади мъничка кутия за лекарства.

— Всичко, което трябва да направиш, е да пуснеш това в чашата му. До шест часа ще бъде извън строя.

— А за колко време?

— Гаранция седем часа.

— Значи пускам това в чашата му в осем, той излиза от строя в два и идва на себе си в девет, така ли е?

— Сто процента.

— Ами Амандо?

— Марша ще се справи с него. Ще дойде на себе си горе-долу по същото време.

— Е, добре, хайде да видим документите. Искам да ми покажете бележката за откупа.

Ъмни отвори едно куфарче и извади от него лист.

— Ето я… Това е чернова, но ако искаш да я променим, ще пробваме пак.

Бележката беше кратка:

Подпиши приложения ордер до Нешънъл Банк, Лугано. Ще ти бъдат дадени инструкции по телефона как да ни предадеш този ордер. Ако се опиташ да ни изработиш, не само ще отидеш в затвора за укриване на данъци (прилагаме копия от документите за данъчните ти измами), но няма да видиш и дъщеря си никога вече.

Фрост кимна.

— О’кей. А сега ордерът до банката, който трябва да подпише.

Ъмни извади друг лист. Той представляваше писмо до Нешънъл Банк, Лугано, което Гранди трябваше да подпише. Съдържаше инструкции да прехвърлят тридесет милиона долара от сметка № O/556007 на сметка № N/88073, Феранди Банк, Цюрих.

Фрост погледна Силк.

— Каква е тая сметка № 88073?

— От години имам тази сметка във Феранди — отвърна тихо Силк. — Познават ме, така че няма да има проблеми да бъдат преведени тридесет милиона. Банката е частна и работи с хора, които искат да крият пари: укриване на данъци, президенти, които смятат, че няма да се задържат дълго, филмови звезди… Никакви затруднения.

— Значи парите ще отидат в твоята сметка?

— Няма как другояче да го направим, но всеки ще си получи дела. — Силк кимна на Ъмни, който извади друг документ.

Фрост го проучи. Това беше ордер до Феранди Банк да плати на всеки от подписалите (при представяне на паспорт) сумата от пет милиона долара, изтеглени от преведените от сметка O/556007, Нешънъл Банк, Лугано, а също така да плати сумата от десет милиона долара на мистър Джузепе Веци при поискване от негова страна.

— Всички се подписваме — обясни Ъмни — и за всеки остава по едно копие. Когато вземем момичето, ще се обадя на Гранди. Ще се разберем да се срещнем при Трий Скуеър мотел — подходящо място за срещи и доста закътано. Лу и Митч ще чакат скрити там… — Направи пауза, после продължи: — Той не би могъл да си позволи да играе номера, но все пак ти си вътрешният ни човек. Ако ти се стори, че ще викне ченгетата или ще предприеме нещо друго, ще ме уведомиш. Имам тука едно нещо — и той извади от куфарчето малка плоска кутия. — Това е предавател. Давам ти този, аз имам друг. Ако решиш, че Гранди има намерение да се прави на хитър, само трябва да натиснеш този малък бутон и моят предавател ще се задейства, а операцията ще бъде отменена, но според мен той не може да си позволи да прави номера.

— Добре — отвърна Фрост. — Значи вие получавате подписания банков ордер. И после какво?

— Лу отлита за Цюрих, за да провери прехвърлянето. Когато парите пристигнат, ме уведомява, че всичко е наред. Тогава освобождаваме момичето. После, щом нещата се уталожат, да речем след седмица, ние тримата отлитаме и се присъединяваме към Лу. Всеки си взема дела и се разделяме. Е, как ти се струва?

Фрост седеше неподвижно и мислеше, после се обърна към Силк.

— Какво ще стане, ако един от нас умре?

Лицето на Силк се изопна.

— Че кой говори за умиране?

— Аз — отвърна Фрост. После се приведе напред, гледайки втренчено Силк, и продължи: — Искам животът ми да е в безопасност. Нищо не може да спре някой от вас да ми пусне куршум в главата, след като получите ордера. Нищо няма да подпиша, освен ако в този договор не бъде включена допълнителна клауза. Или ще го направите, или сделката ни ще бъде развалена.

— Каква клауза? — попита Силк.