— Не би могъл — отвърна неспокойно Фрост. — Някъде из имението е. Потърси го, Джек. Трябва да стоя при телефона. Внимавай! Оградата е с електричество. Не я докосвай.
— О’кей — отвърна Марвин и бързо излезе.
Фрост отиде до хладилника и извади кутия бира. Изпи я бавно. След няколко минути Марвин щеше да намери тялото на Сука. Допи бирата, запали цигара, после отиде до вратата и погледна към пътечката, която водеше към пристанището. Минутите течаха, после видя Марвин да се задава по пътеката. Паниката върху лицето му накара сърцето на Фрост да забие лудо. Значи Сука беше мъртъв! Фрост усети как по гърба му премина ледена тръпка. Беше убил човек!
Марвин викаше нещо, докато тичаше, но Фрост не успя да чуе какво.
— Какво става, по дяволите? — възкликна той и тръгна да пресрещне Марвин.
— Избягал е! — избърбори Марвин, спирайки. — Вратата към пристанището е отворена и моторницата я няма!
Фрост се почувства така, сякаш железен юмрук го беше ударил под сърцето. Стоеше неподвижен и по цялото му тяло преминаваха ледени тръпки, докато гледаше Марвин.
— Чуваш ли? — извика Марвин. — Избягал е!
Фрост направи усилие и се овладя.
— Не може да бъде!
— Вратата е отворена и моторницата я няма! — повтори Марвин.
За да спечели време да помисли, Фрост мина покрай него и затича към пристанището.
Мозъкът му работеше светкавично, докато тичаше натам. Дали Сука го беше чул, като казваше на Амандо и на Марвин, че той (Сука) е вътрешният човек и, след като беше видял вратата на пристанището отворена, беше решил да офейка? Не можеше да има друго обяснение. Факт беше, че е избягал! Фрост усети внезапно облекчение. Не беше извършил убийство! Но на свобода Сука можеше да бъде опасен. Трябваше да съобщи на Силк!
Стигна до пристанището и видя колко лесно можеше човек да отиде до лодките, без да докосва вратата или оградата.
Все още стоеше там и трескаво мислеше, когато Марвин се присъедини към него.
— Изключих тока — каза Марвин и затвори вратата. — Как, по дяволите, е успял да отвори вратата, без да бъде убит?
— Предполагам, че трябва да ни е подслушвал, докато разговаряхме — отвърна Фрост. — Като глупак включих напрежението чак когато ти отиде да се преоблечеш. Трябва да е избягал през тези няколко минути. Изобщо не помислих да го проверя, след като ти излезе. Заключих се вътре и толкова.
Марвин го погледна с безпокойство.
— Гранди страшно ще се зарадва на това, Майк. Трябваше да включиш напрежението, докато разговаряхме.
— И на теб ще ти се зарадва — извика Фрост. — Трябваше да си тук, вместо да си с детето си на лунапарк.
— О, хайде, Майк. Ти си шефът. Ти ми каза да вървя.
— О’кей, о’кей. В края на краищата какво значение има? И двамата ще си загубим работата.
— Предполагам. Виж какво, Майк, имам приятели в полицейското управление. Какво ще кажеш да помоля Лепски да хване Сука? Мога да му обясня, че липсват някакви ценности и…
— Няма как — отряза Фрост. — Няма да предприемаме нищо, преди да пристигне Гранди. Както и да е, сега със сигурност знаем, че Сука е вътрешният човек. Смятам да си потърся нещо за ядене. Какво ще речеш да отидеш до къщичката му и да видиш дали си е взел дрехи?
— Добре.
Фрост остави Марвин и забърза обратно към стаята на охраната. Заключи вратата, която водеше към вилата, и грабна телефонната слушалка. Набра номера на „Асо Пика“.
Обади се Ъмни.
— Сука е избягал с моторницата — каза бързо Фрост. — На кърмата на лодката има голямо С. Намерете го и се разправете с него.
— Ще го направим — отвърна Ъмни и затвори.
Тогава Фрост се качи до стаята на Амандо, отвори вратата и влезе. Амандо лежеше в леглото, лицето му беше пепеляво. Отвори очи и погледна безизразно Фрост.
— Много съм болен — измърмори той. — Сърцето ми… Извикайте лекар.
Фрост се вгледа в него. Преструваше ли се? Реши, че не е така, но едва ли можеше да му пука по-малко за Амандо.
— Когато пристигне Гранди, ще ти трябва нещо повече от лекар — отвърна той и излезе от стаята.
Намери в хладилника в кухнята малко студено месо и си направи два сандвича, после се върна в стаята на охраната.
Докато ядеше втория сандвич, Марвин се върна.
— Дъртия Смрадливец е зле — рече Фрост. — Имал е сърдечен пристъп.
— Да върви по дяволите — отвърна Марвин. — Виж какво намерих в къщата на Сука. — Сложи малка кутийка на бюрото. Чудесен микрофон за подслушване.
Фрост отвори кутийката и погледна черното копче. Микрофонът беше достатъчно мощен, за да запише разговор от доста голямо разстояние. Погледна празното гнездо, което му подсказа, че е имало и втори микрофон.
— Ето как е чул разговора ни — рече Марвин. — Хващам се на бас, че вторият микрофон е някъде тук.
Фрост грабна телефона и го откачи. Вторият микрофон беше поставен в основата му. Завъртя се към Марвин.
— В къщата му имаше ли касетофон?
— Да, но нямаше касета. Проверих.
Фрост махна микрофона и го прибра при другия. Осъзна мигновено опасността на това откритие.
— Още едно доказателство за Гранди — каза той, като се опита гласът му да звучи както обикновено.
— Ей, Майк! — Марвин сочеше към стойката за оръжията. — Липсва един 38-калибров!