Смятай се за мъртъв

Фрост погледна натам. Трябваше да има четири 38-калиброви полицейски специални пистолета, закачени на поставката: бяха обаче само три.

— Как, по дяволите, го е взел?

— Когато ти проверяваше имението, а аз се качих горе при Амандо — отвърна Марвин. — И двамата трябваше да забележим, че липсва.

— О’кей, о’кей — рече Фрост. — Няма защо да съобщаваме за всичко това на Гранди. Какво ще кажеш да отидеш горе и да хвърлиш един поглед на Амандо. Ако наистина е зле, извикай линейка, така че да го изпратим в болница, преди Гранди да е пристигнал. Ще го уредиш, напи?

Остави Марвин и бързо се запъти към къщичката си. Провери телефона си, за да се увери, че няма микрофон, и след това се обади в „Асо Пика“. Този път попадна на Силк.

Обясни му бързо ситуацията и после продължи:

— Ако Сука е записал всичко на касета, то той има доказателства, че аз съм го натопил като вътрешния човек, а което е още по-опасно, че съм му казал, че вратата към пристанището е отворена и да отиде да я затвори. Ако се добере до Гранди, ще загазя. Ще чака на летището пристигането на Гранди. Трябва да се справите с него, преди Гранди да пристигне. Внимавайте! Въоръжен е!

— До десет минути ще обсадим летището — отвърна Силк. — Кога пристига Гранди?

— Около 15.00 От Ню Йорк.

— Спокойно, Майк — рече тихо Силк. — Всичко е наред. Не забравяй, че държим Гранди в ръцете си.

— Да, но искам да бъда вън от подозрение. Как е момичето?

— Няма проблеми. Дадох й наркотик и витае някъде из облаците — и Силк затвори.

Фрост изтри изпотените си ръце в панталона си, после се върна в стаята на охраната, където завари Марвин на телефона да поръчва линейка.

— Изглежда така, сякаш ще хвърли топа — каза Марвин, след като затвори.

— Едно главоболие по-малко. — Фрост вдигна телефона и предупреди пазача при входа да пусне линейката.

— Господи — възкликна пазачът. — Май че наистина имате неприятности там!

— Кажи го на мистър Гранди, когато пристигне. Ще му хареса да ти чуе гласчето — изръмжа Фрост и затвори.

Линейката, която беше отнесла Амандо към Перъдайс Клиник, бе тръгнала преди не повече от десет минути, когато Фрост чу бръмченето на приближаващ се хеликоптер. Хеликоптерът направи кръг над имението и после леко кацна върху голямата поляна.

— Ето го и него — рече Фрост, докато двамата с Марвин излизаха забързано от стаята на охраната. — Суматохата започва!

Докато Гранди слизаше от хеликоптера, Фрост забърза през поляната да го посрещне.

Гранди спря да каже нещо на пилота, после тръгна с широки крачки напред. Лицето му приличаше на каменна маска, очите му светеха заплашително.

— Къде е Амандо? — излая той, когато Фрост спря пред него.

— Получи сърдечен пристъп, сър. Линейката току-що го откара в Перъдайс Клиник.

Гранди се втренчи във Фрост.

— Значи има късмет — изръмжа той. — След десет минути ела в кабинета ми. — Мина покрай Фрост, без да обърне внимание на Марвин, и закрачи към вилата.

— Стой наоколо, Джек — каза Фрост. Затича се към къщичката си, затвори се, грабна телефона и набра „Асо Пика“.

Обади се Силк.

— Хванахте ли Сука? — попита Фрост тихо и бързо.

— Няма и следа от копелето — отвърна Силк. — Нито пък от Гранди.

— Той пристигна. Сигурно е летял до Маями, откъдето е взел хеликоптер. Дойде преди минута.

— Тогава Сука не би могъл да се е срещнал с него. Продължаваме да го търсим.

— Намерете го и го обезвредете — рече Фрост и затвори.

Възвърна хладнокръвието си и тръгна към вилата. Влезе и спря в голямото фоайе да чака.

Пет минути по-късно Гранди отвори вратата на кабинета си.

— О’кей, Фрост, да започваме — каза той, отиде до бюрото си и седна.

Макар че сърцето му биеше лудо, Фрост действаше спокойно. Издърпа един стол и седна с лице към Гранди.

— Предупредих ви, сър, че има начин да бъде отвлечена дъщеря ви, ако някой вътрешен човек организира отвличането. Вътрешният човек е японецът… Сука. Всички следи сочат към него. — Фрост обясни, че Амандо и Марвин са били упоени, че той самият е бил затворник в къщата си заради кучетата и как Марвин е открил, че Сука се е измъкнал с една от лодките.

— О’кей, приемам — прекъсна го рязко Гранди. — Какво стана по-нататък?

— Предполагам, че на Сука му е било платено добре.

Неутрализирал е оградата и похитителите са влезли, хванали са мис Гранди и са я отвели със собствената си лодка. В 7.45 излязох от къщата си, намерих Марвин упоен, извиках Сука, който откри, че и Амандо е бил упоен. Тогава проверих имението и открих вратата към пристанището отворена. Веднага заподозрях Сука и споделих с Марвин и Амандо подозренията си. Сука е поставил микрофон. — Фрост спря, за да извади кутийката с двата микрофона. Сложи я на бюрото. — Подслушал е разговора ми с Амандо и с Марвин, паникьосал се е и е избягал. Едва след разговора с Амандо и с Марвин пуснах напрежението по оградата и предупредих пазача да не позволява на никого да влиза или да излиза. Грешката ми, сър, е, че не пуснах веднага електричеството по оградата, но не се сетих, че стаята на охраната може да бъде подслушвана.

Гранди вдигна поглед и се втренчи във Фрост.