Смятай се за мъртъв

Сложи си спортен панталон и черна риза, после изгаси лампите и седна до прозореца. Забеляза едно от кучетата да минава. Седеше и от време на време поглеждаше часовника си. Стрелките стигнаха до 2.00 и отминаха, а той седеше неподвижен. В този момент, ако можеше да се разчита на Силк, Марвин трябваше вече да е извън строя. Амандо също трябваше да е отстранен. Изтри потта от лицето си с опакото на ръката. Ами ако Джина беше заспала? Нямаше какво друго да нрави, освен да чака.

Така че той зачака. После, когато стрелките на часовника му стигнаха три часа, се изправи. Ако Джина не беше проявила малодушие, в момента трябваше да излиза от спалнята си и да се отправя надолу по стълбите към стаята на охраната. Първо щеше да натисне бутона, който задействаше подсвиркването за кучетата. Щяха да минат около десет минути, докато кучетата се приберяха в дворчето си.

Фрост застана до прозореца, сърцето му биеше лудо, устата му беше пресъхнала. След десет безкрайни минути той извади пистолета си от кобура и излезе навън в горещата, влажна нощ.

Тръгна бавно, предпазливо и тихо към стаята на охраната, очите му трескаво се взираха в мрака наоколо. Беше готов да стреля, ако някое от кучетата се нахвърлеше отгоре му. Стигна до стаята без произшествия.

Пое си дълбоко въздух и с облекчение отвори вратата и се вмъкна вътре.

Стаята беше осветена. Слабите светлини на мониторите хвърляха квадратни отблясъци върху пода. Марвин лежеше отпуснат в един от столовете.

Фрост му хвърли бърз поглед, после се насочи към аларменото табло. Червеният бутон, с който се прибираха кучетата, беше включен, другият, който неутрализираше оградата, също беше задействан.

Значи го беше запомнила и го беше направила!

Фрост се приведе над Марвин, погледна го внимателно и кимна. Таблетката си беше свършила работата!

Стоеше неподвижен и мислеше за Джина, която вече трябва да беше стигнала до пристанището. Щеше да намери лодката, която я чакаше.

Изтри потта от лицето си.

Първата част от операцията беше приключила!

* * *

Ъмни караше моторната лодка към пристанището на Гранди. Гоубъл седеше на носа. Часът беше 3.17. Лагуната тънеше в мрак.

— Малко по-надясно — каза Гоубъл. — Карай дяволски бавно.

Ъмни изключи мотора и лодката се понесе сама.

Двамата мъже бяха напрегнати. Силк ги беше оставил те да свършат работата.

— Вземете я и я докарайте тук — беше заповядал.

Гоубъл включи мощния фенер, който държеше в ръката си.

— Ето я. Да вървим.

Лодката тръгна бързо напред, когато Ъмни, увеличи скоростта. Като продължаваха да осветяват пристанището — с фенера, двамата мъже виждаха Джина да стои на брега.

Когато лодката се приближи, тя им махна.

— Здравейте! — възкликна тя. — Вие ли сте приятелите на Майк?

— Точно така, мис Гранди — отвърна Ъмни. Силк го беше предупредил да се държи с нея като с VIP — Изчакайте за момент.

Оставяйки Гоубъл да се погрижи за лодката, той се изкачи до нея на пристана.

— Някакви проблеми, мис Гранди?

Тя изхихика.

— Абсолютно супер. Взех си някои неща.

До нея имаше голям куфар и туристически сак.

— Ще се погрижа за тях — рече Ъмни и подаде багажа на Гоубъл.

— Къде отиваме? — попита Джина.

— Уредили сме всичко, мис Гранди — отвърна Ъмни. — Нека ви помогна.

Тя погледна надолу към лодката, после приближи и се притисна към него.

— Не искам да падна.

Ъмни усети как пръстите й се плъзгат по тялото му.

Тя отново изхихика.

— Бива си те — рече.

Вдигна я на ръце и я сложи в лодката, която Гоубъл държеше в стабилно положение.

Какво, по дяволите, става тук? — помисли си той, но допирът на пръстите й го възбуди.

Скочи до нея, включи мотора и се отдели от пристанището.

Джина огледа Гоубъл в полумрака. Пръстите й докоснаха охраненото му рамо и тя се отдръпна.

— Ядеш прекалено много — каза, след което се присъедини към Ъмни.

Ъмни се изсмя, когато тя седна до него и се притисна към тялото му.

В 7.30 Фрост, който не беше мигнал, облече униформата си. Беше се избръснал внимателно, беше взел душ, но поглеждайки лицето си в огледалото, докато се бръснеше, беше видял, че то е изопнато и под очите му има тъмни кръгове. Изчака да стане 7.50, излезе от къщичката и се насочи към стаята на охраната. Знаеше, че точно в осем Сука щеше да донесе таблите със закуската. Щеше да почука на вратата и да се отдалечи.

Фрост влезе в стаята.

Марвин лежеше отпуснато в креслото, хъркайки и дишайки тежко.

Фрост си изигра ролята. Повдигна Марвин, разтърси го, после го остави да се свлече обратно в креслото и точно в този момент на вратата се почука.

Сука!

Фрост се стегна и отвори вратата.

Сука се отдалечаваше.

— Сука! — извика Фрост. — Марвин е болен или нещо такова. Ела го виж!

Сука спря, обърна се да погледне Фрост, после мина покрай него и влезе в стаята. Наведе се над Марвин, разтърси го и вдигна поглед. Лицето му беше безизразно.

— Под наркотик е.

Като продължаваше все така да играе ролята си, Фрост се завъртя и погледна аларменото табло.

— Оградата е била неутрализирана! — извика той. — Провери за мис Гранди! Аз отивам при Амандо. Къде мога да го намеря?

— Аз ще го направя — отвърна Сука и затича бързо по стълбите.