Смятай се за мъртъв

— Така виждам нещата аз — отвърна. — Както казах и на мистър Гранди, за да бъде отвлечена дъщеря му, трябва да има вътрешен човек, който да неутрализира оградата. В имението има четирима души: мистър Амандо, ти, аз и Сука. Вие двамата сте били упоени, защото сте били във вилата. Аз не съм бил упоен, защото съм бил в къщата си и не бих могъл да дойда дотук, за да неутрализирам оградата, без да ме нападнат кучетата. Нали?

Очите на Марвин се присвиха.

— Предполагам, че е така. Сука, а?

— Не би могъл да е друг. — Фрост погледна Амандо. — Не мислиш ли и ти същото?

— Да… да — отвърна той с треперещ глас. — Никога не съм вярвал на Сука. — Изправи се неуверено на крака. — Чувствам се зле. Трябва да си почина, преди мистър Гранди да пристигне. Ще бъда в стаята си — и тръгна залитайки навън.

— За него това е краят — отбеляза Фрост, когато вратата се затвори.

— Хайде да докараме жълтото копеле тук и да го опечем на шиш! — каза Марвин.

— Не! Няма да предприемаме нищо, преди да пристигне Гранди. Такива бяха заповедите му. Веднага щом той дойде, ще разкъсаме Сука на парчета.

— Значи ще си седим осем дяволски часа и няма да правим нищо?

— Това трябва да правя аз, но ти официално не си дежурен. Иди и поспи.

Марвин си сипа още кафе.

— Не мога да спя. — Отпи и въздъхна. — Хм! Детето ще остане разочаровано. Обещах му да го заведа на лунапарк. По-добре да се обадя на мисис Уошингтън и да й кажа, че няма да отида.

— Защо? Защо ще разочароваш детето? Гранди няма да пристигне преди 16.00. Можеш да бъдеш поне шест часа с детето си. Отиди, виж се с него и се върни тук преди 14.00. Защо не?

Марвин се поколеба, после лицето му светна.

— Никога не съм нарушавал обещанията, които съм му давал… никога досега. Мислиш ли, че всичко ще е наред, Майк?

— Естествено. Аз само трябва да стоя и да броя мухите. Няма да започнем да действаме, преди Гранди да пристигне. Нямаш проблеми.

— Е, щом си сигурен, тогава ще вървя.

— Ще се обадя на пазача да те пусне. Приятно прекарване с детето. — Фрост взе слушалката и нареди на пазача да пусне Марвин да излезе, а после на връщане и да влезе, след което додаде. — Мистър Гранди ще пристигне към 16.00. Пусни го и затвори.

След около двадесет минути видя как Марвин потегли с колата.

При последната им среща Фрост беше споделил със Силк идеята си да направи Сука изкупителна жертва и Силк я беше одобрил. После Фрост му беше казал какво смята да прави по-нататък и Силк пак беше одобрил.

— Един японец по-малко — голяма работа — беше рекъл Фрост.

Стана и отиде до вратата, която водеше към вилата. Повиши глас и извика:

— Сука! Ей, Сука.

Остави вратата отворена, върна се до бюрото и седна.

След известно време Сука се появи на прага.

— Искам да отидеш до пристанището веднага — каза Фрост. — Когато проверявах имението, открих, че вратата към пристанището е отворена. Забравих да я затворя. Трябва да стоя до телефона. Би ли отишъл да я затвориш?

Сука кимна.

Фрост стана и натисна бутона, с който се неутрализираше оградата.

— Токът е изключен — рече той, като се опитваше гласът му да звучи спокойно. — Тръгвай.

Сука кимна и се отдалечи бързо.

Фрост си даваше сметка, че сърцето му бие лудешки. Никога не беше убивал човек, но какво значеше един японец по-малко?

Пое си дълбоко дъх и натисна червения бутон, с който се пускаше токът по оградата. В момента, в който Сука докоснеше вратата, щеше да бъде мъртъв.

Глава седма

Точно в 14.00 Джек Марвин влезе в стаята на охраната.

— Здрасти, Майк! Нещо особено?

От дългото чакане Фрост беше изнервен. Сука не се беше върнал, което означаваше, че е мъртъв.

Това беше единственото, което можеше да направи, беше си казал Фрост. След като трябваше Сука да е изкупителната жертва, щеше да е прекалено опасно да го остави да живее. На моменти му се искаше да отиде до пристанището, но ако Амандо дойдеше в стаята и откриеше, че го няма, това щеше да хвърли съмнение върху историята, която смяташе да поддържа.

Смяташе да каже на Гранди, че веднага е заподозрял Сука и че е взел предпазни мерки, за да не може той да се измъкне от имението. Беше наредил на пазачите да не пускат никого да излиза и беше пуснал тока по оградата. Очевидно Сука беше изпаднал в паника и беше решил да избяга с една от лодките, забравяйки, че оградата е с електричество, и така е загинал. Щеше да се наложи да извикат полицията, но Фрост чувстваше, че ще може да се справи с тях. Смъртта на Сука щеше да бъде представена като нещастен случай.

Марвин беше човекът, който трябваше да намери тялото.

— Нищо — отвърна Фрост, — но съм дяволски гладен. Ти яде ли?

Марвин се усмихна.

— Ядох хотдог и сладолед с хлапето. Защо не каза на Сука да ти донесе нещо?

— Реших да изчакам да се върнеш. Бъди така добър да му кажеш да приготви нещо набързо.

— Добре.

Бяха изминали повече от десет минути, когато Марвин се втурна в стаята на охраната. Изглеждаше разтревожен.

— Няма и следа от него. Проверих в къщичката му. — Втренчено се вгледа във Фрост. — Мислиш ли, че може да е избягал?