Смятай се за мъртъв

— Това е причината за всички тези предпазни мерки — Марвин извади пакет цигари от джоба на ризата си и му предложи. Запалиха. — Ще ви обясня картинката. Гранди — това е шефът — е пълен с долари. За да получите представа, ще ви кажа само, че ако загуби пет милиона, за него ще е същото, както за вас, ако загубите двадесет цента, и не се шегувам. Преди пет месеца, когато са били в Рим, е имало опит да отвлекат дъщеря му. Нека ви разкажа за нея. Тя е млада, привлекателна, разглезена, пакостница и до този опит за отвличане е обръщала Рим с главата надолу. Гранди я обича до полуда. Опитът за отвличане го е изплашил до смърт. Четиримата гангстери са били убити, загинали също и две ченгета. Гранди решил да махне дъщеря си от Италия. Наел това местенце, осигурил охраната и сега дъщеричката живее тук. — Марвин направи гримаса. — Съжалявам я. Тя е направо затворничка. Никога не напуска острова. Плува в басейна, гледа по два нови филма на седмица, също и телевизия, но всичко това е дяволски скучно, след като човек е щурял в Рим. Гранди я посещава на всеки шест седмици. Дъртия Смрадливец следи тя да стои на острова, както и ние с вас да си вършим работата. — Погледна Фрост. — Ясна ли ви е картинката?

Фрост махна към таблото и мониторите.

— Значи всичко, което трябва да правя, е да седя тук и да наблюдавам? Ами ако се включи червената светлина?

Марвин посочи една врата.

— Тази врата води към жилищните помещения на вилата. Не трябва да я използвате, освен ако не се включи червената светлина. Ако това се случи, грабвате автомата и тръгвате към подножието на стълбите, където са спалните. Оставате там, така че никой да не може да стигне до стаята на Джина, това е дъщерята. Щом се включи червената лампа, полицията ще се вдигне на крак и до няколко минути ченгетата ще пристигнат.

— И кучетата ще ги разкъсат на парчета.

— Кучетата са добре дресирани. Ако дотогава не са се погрижили за разбойника, се включва друга червена светлина. Тя излъчва електронно контролирано подсвиркване, което могат да чуят само кучетата. Когато го чуят, те се връщат в двора си и вратата автоматично се затваря.

След пет минути — ни повече, ни по-малко — ченгетата ще се изсипят в пазвата ви, ще пристигна и аз.

— Май ще си изкарвам парите без особен труд.

— Май е така. Номерът е винаги да сте нащрек, така че Дъртия Смрадливец да не ви забие нож в гърба, но не си мислете, че е толкова лесно да стоите нащрек през цялата дълга и скучна нощ.

Фрост вдигна рамене.

— Имал съм и по-лоши работи. Като се заговорихме за работа, Джо Соломон ли ви намери тази тук?

Марвин поклати глава.

— Аз не давам десет процента от онова, което печеля, на разни хитри мошеници. Петнадесет години бях полицай. С жена ми се разделихме. — Той отпи и направи гримаса. — Предполагам, че се оженихме прекалено млади. Когато останах сам, открих, че никак не е весело да си ченге и да живееш в бунгало под наем. Един ден се заговорихме с Том Лепски, мой много добър приятел. Той е първокласен детектив. Каза ми, че Гранди има нужда от бодигард. Представих се на Дъртия Смрадливец и получих работата. Уредих и Джо Дейвис, мой приятел, за втори човек. Печеля по осемстотин на седмица. Имам къща, в която да живея, и японец, който да се грижи за мен. Всички ястия — и то все хубави — са включени. — Той се подсмихна. — Докато продължава, това е най-доброто, което мога да желая.

Мислено Фрост отбеляза, че Марвин не е от хората, които гонят „бързата пара“. Допиха си бирите, после Марвин се изправи.

— Ще ви покажа къщичката ви.

Фрост го последва към задната част на вилата, после покрай голям плувен басейн, до който се виждаха кресла и бар, зад бара дребен японец с бяло сако миеше чаши.

Той погледна Фрост и му се поклони.

Това е Сука. Той се грижи за нас — обясни Марвин, без да спира. Продължиха по тясна пътечка и не бяха изминали много, когато чуха ужасяващ лай, от който по гърба полазваха тръпки.

След един завой по пътя си те излязоха при обграден с бодлива тел двор, където четири огромни добермана стояха заплашително в редица, лаеха и ръмжаха.

— Млък! — викна им Марвин и кучетата моментално млъкнаха с очи, приковани върху Фрост.

— Стойте настрана от тях — напомни Марвин. — Способни са да ви убият.

Фрост му повярва.

След като отминаха двора, стигнаха до две дървени къщички.

— Тази е вашата, а съседната е моята.

Марвин отвори вратата и се озоваха в голяма комфортно обзаведена дневна: имаше и телевизор, и стерео радиоапарат. После минаха в голяма спалня, добре обзаведена баня и кухничка.

— Хубаво е, нали?

Фрост се огледа. Беше повече от хубаво: беше луксозно.

— Запомнете само едно нещо — каза Марвин със сериозно изражение. — Никакви жени тук, дори и да успеете да вкарате някоя, което е невъзможно.

Фрост кимна, като си мислеше колко дяволски прахоснически луксозна е къщичката.

— Разбрах ви — отвърна.