Смятай се за мъртъв

Докато се качваше с асансьора, Фрост се запита как ли щеше да реагира Гранди на съобщението за откупа. Чувстваше се доста неспокоен, но си припомни, че с малко късмет след месец щеше да притежава пет милиона долара.

Вратите на асансьора се отвориха и той излезе в широк коридор, застлан с дебел килим. Право насреща си видя врата, на която със сребърни цифри беше означено 67. Прекоси коридора и почука. Зачака.

След известно забавяне вратата се отвори и Гранди го изгледа въпросително.

— Какво искаш? — излая той. Нещо случило ли се е?

— Да, сър. Мисля, че получих съобщението за откупа.

Очите на Гранди се присвиха. Отстъпи назад, направи знак на Фрост да влезе, после прекоси голямата дневна и седна зад отрупано с документи бюро. Махна на Фрост към един стол.

— Разказвай.

— Тъй като нямаше какво да се случи до утре сутринта, сър — започна Фрост, — отидох на плажа. Прекарах там един час. Когато се върнах при колата, намерих този илик, адресиран до вас, на шофьорската седалка.

Приведе се напред и сложи плика, който му беше дал Силк, на бюрото.

Гранди му хвърли поглед, после вдигна очи към Фрост.

— Слез долу в бара и чакай — рече той. — Ще те извикам, когато ми потрябваш.

— Да, сър.

Фрост се изправи и тръгна към вратата. Когато той излезе от апартамента; Гранди взе плика. В момента, в който Фрост затваряше вратата, Гранди разряза плика с нож за хартия.

В бара Фрост си поръча уиски с лед и се настани на една отдалечена маса. В бара имаше много малко хора, но никой не счете за нужно да го удостои с повече от един бегъл поглед.

Зачака и докато чакаше, започна да мисли за Джина и да се чуди къде ли можеше да е тя. Беше сигурен, че ще се крие. Така че какво значение имаше къде беше отишла?

Гранди щеше да подпише документа, с който щеше да прехвърли тридесет милиона на сметката на Силк, после четиримата щяха да се чупят, а Гранди можеше да си търси Джина.

Все още мислеше какво щеше да прави, щом веднъж сложеше ръка на парите, когато барманът се приближи до него.

— Мистър Гранди ви вика, сър.

Фрост стана, вдигна рамене и тръгна към асансьора. Това беше! — рече си Фрост. Едва ли щеше да чуе от Гранди нещо за откупа, но той щеше да даде знак, че ще плати, а това беше всичко, което Фрост искаше да знае.

Почука на вратата на апартамент 67 и чу Гранди да вика:

— Влизай.

Завари Гранди до бюрото с голяма пура между дебелите пръсти. Лицето му беше безизразно.

— Трябва да поговорим, Фрост — каза Гранди. — Седни.

— Да, сър.

Фрост седна неспокойно на един стол срещу бюрото на Гранди.

Гранди отвори едно от чекмеджетата на бюрото и извади от него касетка. Вдигна я, така че Фрост да може да я види.

— Знаеш ли какво е това. Фрост?

Фрост усети как сърцето му подскочи. Значи Сука някак си беше стигнал до Гранди. С безизразно лице, като си повтаряше, че Гранди не може да направи нищо, освен ако не искаше да влезе в пандиза за укриване на данъци, той отвърна:

— Да, сър. Знам какво е.

— Сука ме посрещна на летището в Маями — каза Гранди и се усмихна. Приличаше на свиреп и гладен вълк. — Колко ти платиха, за да станеш вътрешният им човек, Фрост?

— Да не си губим времето, Гранди — изръмжа Фрост с полицейския си глас. — Подпиши документа и ми го дай. Трябва да го направиш, освен ако искаш да не видиш повече дъщеря си или ако умираш от желание да прекараш петнадесет годинки в някой италиански затвор.

Гранди вдигна документа, който лежеше на бюрото му, и го разгледа.

— Дори не е сполучлив опит — рече той. — Не си въобразявам, че сам си измислил отвличането. Не ме интересуват съдружниците ти. Смятам да преговарям с теб. Заедно с писмото за откупа получих, както знаеш, образците за прехвърляния в швейцарска банка. Прехвърлянията са незаконни, тъй като законът в Италия забранява изнасянето на пари зад граница, но онова, което съдружниците ти не са взели предвид, е, че изнасянето на пари от Италия е незаконно само за широката маса. — Гранди погледна Фрост. — Аз не съм широката маса. За да получат тези фотокопия, твоите съдружници сигурно са подкупили главния ми счетоводител. Джузепе Веци, който се грижеше за прехвърлянията. Сигурно си се запитал защо се наложи да чакаш цял час, преди да те извикам. Нека ти кажа: поръчах Веци да бъде убит. Няма човек, който да ме е предал и да е останал жив!

Докато наблюдаваше безмилостното свирепо лице на Гранди, Фрост осъзна, че той не блъфира.

— Дори Веци да бъде премахнат — отвърна той, — това пак няма да те отърве от пандиза.