Смятай се за мъртъв

— Ама че дребна душица! — изсмя са Гранди. — В Италия има само един човек, който може да ми създаде неприятности, и това е моят близък приятел министърът на финансите. Да предположим, че съдружниците ти са достатъчно глупави да изпратят копия от прехвърлянията на данъчните служби. Те ще ги препратят на министъра на финансите, който ще ги потули. Той е толкова вътре, колкото съм и аз. Всъщност, малкия, през последните три години му позволявах да прехвърля част от парите си по моята сметка. Твоите съдружници са толкова зле информирани за обстановката в Италия, та не знаят, че в Италия е възможно всичко, стига човек да има достатъчно власт. — Приведе се напред, опирайки пръст във Фрост. — А аз имам страшно много власт!

— Ако искаш да си върнеш дъщерята, ще подпишеш този документ! — озъби се Фрост. — Не ме интересуват машинациите ти. Просто го подпиши!

Гранди го изгледа, после придърпа документа към себе си и подписа с размах.

— Щом това е всичко, което искаш. Кога ще си получа дъщерята обратно?

— Веднага щом парите бъдат приведени в Цюрих — отвърна Фрост. Това бе момент на триумф. Грабна документа.

Гранди поклати глава.

— Няма да стане. Дотогава тя ще е умряла от старост.

Усещайки, че го правят на глупак, Фрост погледна кръвнишки Гранди.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Твоите приятелчета не са си свършили добре работата — отвърна Гранди. — Сметката в Лугано принадлежи освен на мен и на трима мои приятели, единият от които е министърът на финансите, за когото току-що ги споменах. Никой от нас не може да тегли пари, без да подпишат и останалите трима. Мога да ти кажа имената им, но бъди сигурен, че няма да подпишат. — Той вдигна рамене по италиански маниер. — За съжаление те не се интересуват от дъщеря ми.

Фрост хвърли документа обратно на бюрото.

— Ако искаш да видиш Джина, по-добре убеди приятелите си да подпишат!

— Само ще си изгубя времето, ако опитам. Те, разбира се, не оценяват дъщеря ми на двадесет милиона долара. — Гранди се приведе напред и пусна вълчата си усмивка. — Хайде да подходим към тая работа от друг ъгъл.

— Колко ще платиш, за да си получиш дъщерята? — запита Фрост, като си даде сметка, че ръцете му бяха мокри от пот.

— О! Това е хубав въпрос. — Гранди дръпна от пурата си и издиша миризливия дим. — Значи се разбрахме, че откупът не трябва да бъде двадесет милиона?

Фрост се поколеба.

— Това е нещо, което трябва да обсъдя със съдружниците си — отвърна. — Направи ми предложение и ние ще го обсъдим.

— Поумняваш, малкия — рече Гранди. — Ето предложението ми. Ще доведете Джина тук до четири часа. — Когато я върнете, няма да ви преследвам по съдебен ред — нито теб, нито съдружниците ти. Това е предложението ми.

— Колко пари? — запита Фрост.

Гранди поклати глава.

— Няма да има пари. Върнете ми я жива и здрава и ще забравя, че ти и глупавите ти приятелчета съществувате.

Фрост се насили да се изсмее, но дори и на самия него му прозвуча фалшиво.

— Няма да стане. — Предприели сме всичко това за пари. Какво ще кажеш за пет милиона? За теб тя струва пет милиона. Какво ще кажеш?

— Няма да има пари и ще ти кажа защо. — Той издърпа едно чекмедже и извади две касетки. — Вземи това. В мен са оригиналите, но искам да ги вземеш, за да разберете с тъпите ти приятелчета колко глупаво сте планирали цялата работа. — Дръпна от пурата си и продължи: — Когато наех вила „Орхидея“, взех предпазни мерки. Сега ще ти разкажа за Сука. Той беше таен агент и експерт в електрониката, който работеше за полицията в Токио. Аз го купих. Възложих му задачата да организира сигурността на вилата. Освен другите съоръжения за сигурност той инсталира и микрофони, които непрекъснато записваха телефонните разговори. Всяко обаждане от и във вилата биваше записвано. Копията на тези записи, които ти давам, разкриват цялата история. Знам за Марша Гулден, проститутката, която живее в този хотел. Знам, че ти си имал връзка с нея и че Амандо я посещава. Очевидно тя е дала сънотворното на Амандо, когато той се е срещнал с нея, докато ти си дал сънотворното на Марвин. Знам, че си казал на съдружниците си да убият Сука. Ще можеш да бъдеш идентифициран по гласа и ако дам записите на полицията, те ще те подведат под отговорност без проблеми. Освен това знам, че си чукал дъщеря ми. Стаята й винаги е била подслушвана. Дъщеря ми е душевноболна, но тя все пак е моя дъщеря и смятам да си я получа обратно! Върни ми я до четири часа и аз няма да предприемам нищо срещу вас. — Гранди загаси пурата си. — Вземи записите, поговори с приятелчетата си, но запомни… ако тя не бъде тук до десет часа тази вечер, ти ще прекараш двадесет години в пандиза.

Фрост се опита да каже нещо, но думите не идваха. Стана неуверено на крака.

— И още нещо, малкия — рече Гранди. — Може да ти се стори, че изходът е да ме убиеш. — Пусна вълчата си усмивка. — Не се опитвай. Много добре ме пазят. — Наклони се напред, а лицето му беше въплъщение на гнева, когато изкрещя на Фрост: — Махай се от очите ми!

* * *

Четиримата мъже седяха около масата. Пред тях имаше касетофон. Слушаха как Фрост казва: