Смятай се за мъртъв

—_ Хванахте ли Сука?_

Гласът на Силк:

— 

Няма и следа от копелето, нито пък от Гранди.

Фрост изключи касетофона.

— Ще трябва да я намерим и да я върнем, Силк!

Силк потърка брадичката си, замисли се и после вдигна рамене.

— Изглеждаше добре. — Втренчи се с едното си искрящо око в Ъмни, който беше блед и придържаше с ръка ранената си глава. — Наистина се провали тоя път, Фрост. Трябвало е да проучиш нещата по-основно.

— Изобщо не трябваше да се захващаме с тая работа — излая Ъмни. — Казвахме ти, че няма начин, но ти не ни послуша!

— Млъкни! — извика Фрост. — Как да я намерим?

— Зарязала е колата ми на брега — рече Гоубъл. — Изпратих хора там. — Той стана, отиде до телефона и поръча разговор. Разговаря тихо две или три минути и затвори.

Другите го гледаха въпросително.

— Не е наемала лодка — каза. — Наоколо има около петнадесет малки хотелчета. Вероятно се е скрила в някое от тях и чака да се стъмни.

— Или нарочно е оставила там колата, за да ни заблуди, отишла е пеша до спирката на автобуса и сега вече е в Маями — рече Силк.

Фрост се изправи.

— Имаме по-малко от три часа, за да я намерим! Ти отиваш до пристанището. — Говореше на Гоубъл. — Ти — обърна се към Силк — ще се заемеш с автобусната спирка. Имаш описанието й. Аз се връщам във вилата, за да претърся стаята й. Може да открия нещо. — Спря до вратата. На Ъмни нареди: — Стой до телефона. Ще се обаждам, за да следя развитието на нещата. — После се втурна навън.

Като караше малко под максимално разрешената скорост, той пристигна във вилата, когато часовникът на таблото на колата показваше 19.20. Давайки си сметка, че времето лети страшно бързо, се понесе нагоре по стълбите и влетя в стаята на Джина. Претърси трескаво всяко чекмедже и всеки шкаф, прерови малкото бюро до прозореца, но не откри нищо. Часът вече беше 20.00. Още два часа, за да я намерят!

Грабна телефона и се обади на Ъмни.

— Някакви новини?

— Лу току-що е проверил на автобусната спирка. Никой не я е виждал, а ние имаме добри връзки там. Най-голямата ни надежда е пристанището, Лу току-що тръгна натам.

В главата на Фрост блесна една идея. Спомни си какво му беше казала Джина:

Не ми пука за парите, искам да се измъкна и да си живея живота.

— Има ли някъде наоколо колония на хипита?

— Че къде няма? Разбира се, събират се на Педлърс Крийк. Мислиш ли, че може да е там?

— Не знам. Къде е това?

— На около десет мили от града, по пътя за Кий Уест — отвърна Ъмни. — Там правят фестивалите на суинга.

— Как да стигна дотам?

— Тръгни на юг по магистралата. От дясната страна има мотел. Туин Оукс. Завий на първото отклонение след мотела вдясно и ще стигнеш до плажа. Мислиш ли, че е там?

— Откъде, по дяволите, мога да знам, смятам обаче да проверя — и Фрост затвори.

Качи се в ламборджинито и остана замислен доста време. После бързо подкара към Спениш Бей хотел.

След пет минути отново се изправи пред Гранди.

Сега Фрост приличаше на истинско ченге. Седна, лицето му беше твърдо и безизразно като това на Гранди.

— Водиш ли я? — изля Гранди.

— Не. Смятам да бъда искрен с теб — отвърна Фрост. — Тя искаше да бъде отвлечена. О’кей, аз й помогнах, но тя беше тази, която неутрализира оградата. Тя отиде до пристанището с куфар и оттам съдружниците ми я поеха. Заведоха я в „Асо Пика“.

— Всичко това го знам — изръмжа Гранди. — Записано е!

— Онова, което не знаеш обаче, е, че си е легнала с един от съдружниците ми и докато са се сношавали, е стреляла по него с пистолет и е избягала. Опитваме се да я намерим. Слушай ме сега внимателно, Гранди, тя иска да умреш и има пистолет. Не ща да чувам нищо повече за тия лайна да я намерим до четири часа. Ще я открием, но ще са ни необходими повече от четири часа. Зависи от теб.

— Значи е избягала? — Гранди като че ли малко сви перките.

— Точно така. Взела е една от колите. Намерихме я на брега. Търсим. Не се е опитвала да наеме лодка. Проверяваме в хотелите Фрост направи пауза и после продължи: Колко е болна?

Гранди сви юмруци.

— Толкова, че трябваше да бъде изпратена в психиатрична клиника — отвърна той така, сякаш думите едва излизаха от устата му. — Не можех обаче да го позволя. Вместо това я затворих зад електрическа ограда. Амандо е специалист по душевни болести и трябваше да се грижи за нея. Седмичните му доклади показваха, че състоянието й се влошава. В Рим беше взела голяма доза ЛСД. Това увреди мозъка й. Амандо я описва като сексуална лунатичка. Ето какво е състоянието й… Но хич не ми пука каква е станала. Тя ми е дъщеря и искам да си я върна! — Той погледна кръвнишки Фрост. — Ти си й помогнал да избяга, така че доведи ми я обратно, иначе ще се погрижа за теб така, както се погрижих за Веци! Внимавай да не сгрешиш, Фрост!

— Тя те мрази, Гранди. Иска да умреш. Има пистолет. Каза ми, че искаш да я чукаш. — Рече Фрост.