Смятай се за мъртъв

Фрост се понесе назад към миналото. Веднъж се беше оказал в съвсем същата ситуация. Беше притиснал един виетнамски снайперист, а той беше викнал, че се предава. Беше хвърлил оръжието си през гъсталака, зад който се криеше, и то беше паднало точно до Фрост. После снайперистът се беше появил с вдигнати ръце и Фрост се беше хванал. Беше излязъл иззад прикритието със свалена пушка. Снайперистът беше свалил голямата си сламена шапка, в която имаше скрита граната. Когато Фрост го застреля, шапката полетя към него. За част от секундата Фрост бе наблюдавал наближаващата към него смърт, после беше залегнал. Беше прекарал два месеца в полевата болница с обгаряния, но беше оцелял. Беше си обещал, че ако някога някой тръгне към него с вдигнати ръце, първо ще стреля и после ще се извинява.

Надигна се на едно коляно, за да оправи ъгъла на стрелбата.

Силк, който беше залегнал в коридора и наблюдаваше през процепа на вратата, улови движението, но Ъмни му пречеше.

Ъмни крещеше с все сили. Силк не посмя да му викне да залегне, така че да може да очисти Фрост. Не искаше Фрост да разбере, че е там.

Когато Ъмни стигна до най-долното стъпало на стълбата, Фрост го простреля в главата и залегна, но не беше достатъчно бърз.

Докато Ъмни падаше, Силк получи добра видимост и изпрати един куршум. Той мина през ребрата и ръката на Фрост, прокопавайки бразда в плътта на гърдите му. Фрост мерна Силк, дръпна се назад и се скри, после стреля. Куршумът просвистя край лицето на Силк и във въздуха литнаха трески. Една голяма треска удари стъкленото му око и по лицето му потече кръв. Псувайки, Силк се оттласна назад.

Усещайки, че ризата му се просмуква с кръв, Фрост запълзя обратно. Обучението в армията му бе помогнало да остане в добро физическо състояние и той се запромъква тихо като змия през храстите, без да ги помръдва, и стигна до няколко дървета, по-надалеч от страничната врата, без да стреля повече.

Той погледна окървавената си риза, сгъна пръстите си, направи гримаса и си каза, че би могло да е и по-зле.

Как стреляше само това еднооко копеле! — помисли си. Е, сега поне бяха останали само те двамата. Един срещу един… Достатъчно честно. Умението на Силк да стреля с пушка срещу неговото умение да се бие в джунглата. Безпокоеше се, че кървеше, но и по-рано му се беше случвало. Извади носната си кърпа, направи я на тампон и с помощта на колана си я пристегна към раната. После се премести на друго място, откъдето имаше добра видимост към страничната врата, и се приготви да чака.

Силк тръгна бързо по коридора, слезе по стълбите и се насочи към тоалетните. Изми лицето си и спря кървенето: обикновена драскотина. Не беше сигурен дали беше улучил Фрост. Ако не беше улучен, дали Фрост все още държеше на прицел страничната врата? Силк погледна часовника си. Времето летеше. След един час персоналът щеше да започне да идва. Трябваше да убие Фрост бързо, после щеше да изчезне оттук. Имаше много добри приятели, които щяха да му изфабрикуват желязно алиби. Полицията нямаше да успее да му прикачи нито едно от тези убийства, но Фрост трябваше да бъде ликвидиран, защото ако го арестуваха, щеше да си развърже езика.

Може би вече беше мъртъв, помисли си Силк, но не трябваше да поема никакви рискове. Сега беше сигурен, че само да протегне ръка и ще грабне двестата хиляди долара. Какво да прави? Ако Фрост беше само ранен, щеше да бъде опасен като хванат в капан тигър, а се и криеше.

Разбира се, беше прекалено опасно да излезе от сградата през страничната врата. Нямаше прикритие и през главния, и през черния вход.

Покривът!

Силк изпсува под мустак. Защо не се беше сетил за покрива по-рано. Ако се беше качил горе, преди Ъмни да тръгне да излиза, досега Фрост щеше да е мъртъв.

Грабна пушката и затича нагоре по стълбите към пожарния изход. Изкачи се по желязната стълба и излезе на равния покрив, ограден с висока два фута стена.

Силк легна и запълзя, докато не стигна точно над страничната врата, която беше на около десет фута под него.

Лежейки в храстите, Фрост забеляза, че до него има малка локва кръв. Погледна просмуканата с кръв превръзка и започна да се чувства неспокоен.

Господи! — помисли си той. — Кървя като някакво гадно прасе.

Пристегна силно колана над превръзката и по тялото му премина болка. Даваше си сметка, че е изтощен, а и падащите върху него слънчеви лъчи го безпокояха. Усещаше, че го обзема силна жажда.

Еднооко копеле такова, помисли си той. Наистина ме рани! Добре, излез, мамка ти… Само се покажи!

Всичко беше тихо и неподвижно, с изключение на ястреба, който все още кръжеше в небето.

Фрост си помисли за Марша. Спомни си миналото и я чу да казва:

„В Перъдайс Сити стават истинските неща. Там човек може да изкара повече пари, отколкото в който и да било друг град в света.“

Как му се щеше да не я беше послушал!

Мечтаеше за пет милиона долара! Ама че мечта!