Смятай се за мъртъв

— Не ми пука какво мисли Лу! — възкликна Ъмни. — Казвам ти, Митч! Трябва да сме били луди да се забъркаме с Фрост! Винаги си твърдял, че той може да се окаже прекалено умен! Сега пък чуй от мен: той ще излезе нещо повече от умен! Каза, че ще ни преследва и че ще ни убие! Ако беше видял лицето му, когато го каза, щеше да бъдеш в същото състояние, в което съм аз! Ще го направи! По лицето му си личеше! Господи! Щеше ми се да не бях послушал Лу!

— Къде е Лу? — попита Гоубъл.

— Спи си в леглото — изръмжа Ъмни. — Направихме го, както се бяхме уговорили. Докато аз разговарях с Фрост, Лу стоеше отвън с пушката. Когато свърших, Лу стреля по него. Щеше ми се да го беше убил! Когато казах на Лу, че Фрост смята да ме очисти, той ми отвърна да не се безпокоя. Рече, че Фрост не бил проблем! Представяш ли си? Знаеш ли, Митч, понякога ми се иска никога да не бях имал нищо общо с Лу. Той е луд или нещо такова.

— Я се стегни! — викна му Гоубъл. Лу никога не ни е сторил нищо лошо. Нямаше да стигнем дотук без него.

— А докъде сме стигнали? — запита Ъмни. — Това копеле ще ни убие!

В този момент телефонът зазвъня и двамата мъже се стреснаха. Гоубъл грабна слушалката, слуша известно време, после заговори.

Ъмни стана и си наля голямо уиски. Нервите му бяха толкова зле, че не разбираше за какво говори Гоубъл.

Гоубъл затвори.

— Беше Hi-Fi. Изпратих го на летището, в случай че Фрост реши да замине. Hi-Fi казва, че ламборджинито на Гранди е на паркинга и че Фрост е наел мерцедес от „Херц“. Може би е тръгнал за Маями, за да вземе самолета за Ню Йорк.

— Не! Той ще ни преследва, Митч! Сигурен съм! — Ъмни удари свитите си юмруци един в друг. — Луди сме, че стоим на светло! Може да е някъде отвън с пушка!

Гоубъл отиде до Ъмни и го удари през лицето.

— Млъкни! Трябва да намерим Фрост, преди да е започнал да действа. Лу си е легнал. Може би Фрост също си е легнал. Така че ще започнем да проверяваме мотелите. Аз ще се заема със западните. Ти провери в източните. Хайде, Рос! С колко типове сме се справили заради Лу? Той е само един от тях! Захващай се за работа!

След половин час Гоубъл се обади в Туин Оукс мотел. Беше звънял в четири други мотела и сега улучи в целта.

— Да, сър — отвърна някакъв глас. — Един човек се регистрира преди половин час. Има мерцедес. Регистрирал се е под името Питър Джароу.

— Висок, тъмен, хубав?

— Точно така, сър — отвърна гласът, сега вече с безпокойство. — Надявам се, че не се е случило нищо лошо.

Гоубъл се беше представил като сержант Баски от пътната полиция на Перъдайс Сити.

— Обикновена проверка — отвърна Гоубъл. — Не се тревожете — и затвори. Беше толкова доволен от бързия си успех, че не взе под внимание реакцията на нощния дежурен.

Докато Гоубъл тичаше към вратата и викаше през коридора „Намерих го!“, нощният дежурен, който бе прекарал целия си досегашен живот в Перъдайс Сити и беше в добри отношения с полицията, бавно остави слушалката на мястото й. Сержант Баски! Това име му беше непознато.

Нощният дежурен, който беше седемнадесетгодишен студент и работеше нощна смяна, за да спечели някой и друг долар, докато подготвяше дипломната си работа по икономика, реши, че обаждане от полицията за обикновена проверка в 3.50 беше повече от странно.

Позвъни в полицейското управление и помоли дежурния сержант да го свърже със сержант Баски от пътната полиция.

Дежурният сержант му отговори с отегчен глас:

— Имате грешка. При нас няма никакъв Баски. За какво става дума?

Нощният дежурен от мотела затвори.

Две минути по-късно телефонът събуди Фрост. Той вдигна слушалката разтревожен и застина, докато слушаше онова, което му казваше дежурният.

— Благодаря — рече. — Имам един вечно пиян приятел, който все създава неприятности. Забравете за това, но все пак благодаря.

Фрост се измъкна от леглото.

Значи го бяха открили! Силк може би беше вън в тъмнината и го чакаше. Фрост тръгна опипом в мрака, намери пушката, после легна на земята, отвори леко вратата на бунгалото и погледна навън в нощта.

Небето беше виолетово. Палмите и храстите се очертаваха рязко в полумрака на развиделяващия се ден. След десет минути вече щеше да стане опасно светло.

Фрост се почувства напълно спокоен. Това беше война, в която щеше да се повесели. Движейки се тихо като змия, влачейки пушката до себе си, той изпълзя навън.

Нищо не се случи. Нищо не помръдна.

Реши, че е прекалено рано, за да може Силк да предприеме нещо, но предпочете да не рискува. Стигна до мерцедеса, когато слънцето се подаде иззад дърветата. С едно бързо движение отвори вратата на колата и се мушна вътре, приведе се и зачака. Вроденият му инстинкт му даде зелена светлина.

Запали колата и подкара бързо към „Асо Пика“.

* * *

Силк надигна глава от възглавницата и погледна кръвнишки с едното си око Ъмни, който стоеше на прага.

— Не виждаш ли, че се опитвам да спя! — изръмжа той.

Ъмни влезе в стаята и запали лампата.

— Фрост е в Туин Оукс мотел — каза развълнувано той. — Можеш да го хванеш!

— Махай се оттук, по дяволите — излая Силк. — Опитвам се да спя.