Смятай се за мъртъв

— Лу… за Бога! Фрост е опасен! — Ъмни застана до долната част на леглото. — Сега е моментът да го очистиш!

Силк се превъртя по гръб и се прозя.

— Сключил съм сделка с Гранди и ще я спазя — рече той. — Ще скъсаме нервите на Фрост. Какво ти става на теб, бе? Искаш част от парите, нали? Ако прибързаме, Гранди няма да плати. Остави ме да спя!

— Всичко, което трябва да направиш, е да отидеш до Туин Оукс мотел и да го очистиш, Лу! — каза Ъмни. — Ако не го направиш сега, той ще очисти нас!

— Наблюдавайте мотела — отвърна Силк. — Ще чакаме. Мога да се погрижа за Фрост, когато си поискам. Загаси дяволската лампа. Искам да поспя!

С ужасното чувство на безизходност и страх Ъмни загаси лампата и се върна в стаята над плувния басейн.

— Той е луд! — излая с треперещ глас. — Разправя да наблюдаваме мотела и когато той бъдел готов, щял да се погрижи за Фрост. Разправя, че Гранди нямало да плати, ако не сме действали бавно! Господи! Докато се мотаем, Фрост ще ни нападне!

Гоубъл току-що беше довършил хамбургера.

— Спокойно, Рос. Няма защо да се вълнуваш. Заръчах на Луи да наблюдава мотела. Ще бъде там след двадесет минути. Фрост няма да предприеме нищо. Не е толкова глупав. Ако Лу иска да е бавно, ще правим, каквото каже. Никога не е грешил, така че престани да хленчиш. — Той се изправи. — Отивам да си легна. Я погледни колко е часът, по дяволите. — Отиде до прозореца и дръпна завесите. — Виж, слънцето изгрява.

Така той стана идеална мишена за скрития в цъфналите храсти Фрост, който вдигна пушката, прицели се и леко натисна спусъка.

Горната част на главата на Гоубъл се пръсна и от нея потекоха мозък и кръв. Той се стовари на пода като прострелян слон, повличайки със себе си масата и два стола.

За миг Ъмни остана като парализиран, после се хвърли на пода точно когато следващият куршум разби екрана на големия телевизор, до който беше застанал.

Ъмни лежеше неподвижно, сърцето му биеше лудо, по лицето му се стичаше пот. С ужас видя ръцете си плувнали в кръвта на Гоубъл.

Като чу двата пушечни изстрела и трясъка от падането на тялото на Гоубъл, Силк скочи от леглото, облече черна риза, черни панталони и сандали. Движенията му бяха бързи и спокойни. Взе пушката си, прекоси стаята с две бързи движения, бутна 38-калибров автоматичен пистолет в джоба на панталона си, после отвори вратата и излезе в полуосветения коридор.

Тънките му устни се бяха изопнали от ярост.

— Рос! Митч!

Тръгна надолу по коридора и спря, когато видя Ъмни да излиза пълзешком от стаята над плувния басейн. Той ломотеше нещо неразбираемо с ужас.

Слънцето вече се беше издигнало над дърветата и имаше достатъчно светлина, за да види изцапаните с кръв ръце на Ъмни. Мина покрай него и надникна в стаята.

Лъч светлина падаше право върху Гоубъл. С един бърз поглед Силк видя всичко, което искаше да знае. Протегна се и затвори вратата, после свали пушката, хвана Ъмни за ризата и го вдигна нагоре.

— Казах ти! Предупредих те! — викаше истерично Ъмни. — Той е навън! Ще ни убие и двамата!

Силк го блъсна силно в стената, разтърси го и го зашлеви през лицето.

— Няма да те убие, няма да убие и мен! — изрече Силк през зъби. — Митч нямаше късмет, но с нас ще е иначе.

— О’кей, значи той е навън. На наша територия е! Ще го хванем!

Ъмни гледаше разтреперан Силк.

— Той уби Митч! — изкрещя. — Навън е! Ако се покажем, ще ни убие! Каза, че можеш да се справиш с него, а сега виж какво стана!

Силк едва го слушаше, умът му беше зает. Цялата операция се беше оказала пълен провал, но поне му беше останало обещанието на Гранди да му плати двеста хиляди долара, за да убие Фрост. Само че споразумението беше да накара Фрост да се изпоти и да не бърза с убийството. Сега Силк проумя, че страшно много беше подценявал Фрост. Трябваше да послуша предупреждението на Ъмни, че Фрост няма да се уплаши. Беше имал смелостта да дойде тук и да убие Митч. Твърде вероятно беше все още да е навън с пушка в ръка. Силк беше сигурен в умението си да стреля. Ако Фрост беше навън, все едно че беше мъртъв. Беше решен да спечели обещаните пари, но нямаше намерение да рискува, ако не беше уверен, че ще ги получи.

— Стой тук — нареди той на Ъмни и тръгна бързо към офиса. Пердетата бяха дръпнати, но за да не рискува, Силк взе телефона, седна на пода, по-надалеч от прозореца, и се обади в Спениш Бей хотел.

Часът беше 4.55.

Отначало нощният дежурен отказваше да свърже Силк с апартамента на Гранди по това време, но когато Силк настоя, че въпросът е спешен, той го направи.

Гранди вдигна слушалката. Силк се учуди колко бодро звучеше гласът му, но той не можеше да знае, че Гранди бе прекарал цялата нощ до прозореца, жалейки за дъщеря си.

Силк му обясни тихо положението.