Смятай се за мъртъв

— Има две неща, които мога да направя, мистър Гранди — завърши той. — Какво да бъде трябва да решите вие. Фрост е убил партньора ми. Мога да се обадя на полицията и те ще хванат Фрост и ще го арестуват. Той ще проговори. Вестниците ще изкарат дъщеря ви на първа страница. По-доброто решение е да го очистя веднага, ако е навън, а мисля, че е така. Но преди да тръгна да го преследвам, искам да съм сигурен, че ще си получа парите. Какво да бъде?

— Убий го веднага и ще ти платя — отвърна Гранди рязко и затвори.

Минута-две Силк остана на пода, устните му се бяха разтегнали в зловещата му усмивчица. Замисли се, после кимна, стана и се върна при Ъмни, който се беше притиснал до стената в коридора. Лицето му имаше пепеляв цвят и той дишаше уплашено на пресекулки.

— Гранди нареди да го убия веднага — каза Силк. — Значи ще го убием.

Ъмни погледна Силк с ужас.

— Не и аз! — Той потръпна. — Това е твоя работа. Аз ще остана тук!

— Може да си е отишъл — рече Силк, — но трябва да разберем дали е така. Сега ти ще излезеш през вратата с ръце на тила и ще викаш, че аз не съм тук и да не стреля. След като той се покаже, аз ще го убия.

— Ти си луд! В момента, в който се появя, той ще ме застреля! — Ъмни започна да трепери.

— Не, няма. Той иска да убие мен. Хайде, Рос, започвай да действаш!

— Не! Не можеш да направиш това с мен, Лу. Няма да отида! Няма да изляза навън, за да ме убие!

Силк прехвърли пушката в лявата си ръка и извади 38-калибровия. Насочи дулото на инчове от изпотеното лице на Ъмни.

— Я си промени решението, по дяволите. — Изрева той. Лицето му заприлича на зловеща яростна маска. — Ако до десет секунди не тръгнеш, ще ти пръсна главата.

Ъмни едва си пое въздух.

В искрящото живо око на Силк той прочете, че е на косъм от смъртта.

— О’кей… О’кей… ще отида.

Силк се отдръпна.

— Направи го дяволски бавно. Започни да викаш веднага щом отвориш вратата. Той няма да те убие, но аз ще го очистя. Тръгвай!

Ъмни пое, препъвайки се, по коридора към вратата, която водеше към градината. Силк мушна 38-калибровия в джоба на панталона си, после запристъпва тихо след Ъмни, като държеше пушката с двете си ръце.

Ъмни го погледна умоляващо, когато затърси с ръка дръжката на вратата.

— Викай силно! — заповяда Силк. — И по-живо. Може да си е отишъл.

* * *

Когато видя как Гоубъл полита назад с окървавено лице и изчезва от погледа му, Фрост усети по тялото му да преминава вълна на удоволствие. Видя как нещо бяло помръдна зад прозореца и мигновено стреля втори път. Чу как се разби стъкло и телевизорът избухна.

После, приведен зад прикритието на разцъфналите храсти, той бързо се премести на около петдесет ярда в страни.

Спря и залегна, уверен, че е напълно скрит. Чудеше се дали беше убил Ъмни. Реши, че не е успял, но ако бе имал късмет, вероятно го беше ранил и все пак трябваше да смята, че засега са двама срещу един.

Лежеше там, ослушваше се, но не чу нищо. Виждаше цялата предна част на ресторанта. Нищо не я скриваше.

Ако Силк или Ъмни излезеха през вратата, те, все едно че се самоубиваха. Може би имаше странична или задна врата. Щеше му се ресторантът да е като капан за тях. Ако успееха да се измъкнат навън, щяха да му се изплъзнат и това щеше да обърне нещата в тяхна полза.

Като се придвижи тихо, все така под прикритието на храстите, Фрост разгледа лявата страна на ресторанта и забеляза врата, към която водеха дървени стъпала. Продължи да се движи и в задната част на ресторанта видя входа за персонала. Там обаче нямаше никакво прикритие. Прецени, че ако решеха да излязат, щяха да използват страничната врата. Придвижи се назад, докато не се оказа на шестдесет ярда от нея. Имаше идеална позиция: съвършено прикритие и нищо не би попречило на изстрела му. Настани се и зачака.

В този момент слънцето вече се беше показало иззад дърветата и хвърляше слаби сенки. Фрост погледна часовника си. Наближаваше 5.00. Чудеше се в колко ли часа щеше да пристигне персоналът. Ако Силк и Ъмни предпочетяха да останат вътре, на прикрито, щяха да го затруднят, но се съмняваше, че ще останат там. Щеше да им се наложи да скрият тялото на Гоубъл. Силк едва ли би искал да се забърква с полицията. Той щеше да се опита да го убие, преди персоналът да пристигне.

Измина половин час, но Фрост беше свикнал да чака. Спомни си, че беше чакал четири часа в джунглата, за да се появи един снайперист. Отпусна се, пушката беше опряна на рамото му с насочена към вратата цев, и зачака.

Не се чуваше нищо, освен далечния шум на трафика, нищо не се движеше, освен един ястреб, който кръжеше горе в небето.

Тогава страничната врата се отвори и Ъмни застана на прага с ръце на тила.

Труден ще е изстрелът, помисли си Фрост. Ъгълът беше лош. Не можеше да рискува да не улучи.

Ъмни извика:

— Не стреляй! Лу го няма! Ще ти помогна да го намериш! Не стреляй.