Сънят на сукубата

Посетителят ми почука за трети път, още по-силно. До мен Обри обърна глава към дневната, после към мен, несъмнено чудейки се защо не спра този шум. С въздишка изпълзях от леглото и се заклатих към входната врата. На половината път спрях. Не беше Сет.

— Джорджина! — изплака носово сопрано. — Знам, че си там. Усещам те. — И аз бях усетила Тоуни, разбира се, затова и бях спряла. Въздъхнах отново, чудейки се дали не мога да я игнорирам. Вероятно не. Дори и да не отворех вратата, тя можеше да остане там цял ден, защото знаеше, че съм вътре.

Отворих, очаквайки да бъда засипана от сълзи и фанфари. Вместо това видях Тоуни да стои спокойно пред вратата, колебаеше се дали да влезе. Очите й все пак бяха влажни, но изглежда се опитваше да се сдържи. Треперещата й устна издаваше, че не й е лесно.

И имаше сияние.

— М-може ли да вляза? — попита тя.

Отстъпих назад и я поканих с ръка.

— Искаш да излезем, за да полеем завоеванието ти?

И това беше. Тя се срина. Ридаейки в ръцете си, потъна в канапето ми. Все още безчувствена от раздялата ми със Сет, нямах достатъчно сили да се справя с това. Нямах сили да я намразя, нямах сили да я съжалявам. Бях жива апатия.

— Тоуни, аз…

— Съжалявам! — прекъсна ме тя. — Много, много съжалявам. Не исках. Не исках да го правя. Но той ми каза, че ако го направя, и двамата ще спечелим. Че ще използва връзките си и ще напредна по-бързо и че аз…

— Хей, чакай малко — казах. — За кого говориш? За Нифон?

Тя кимна и извади пакет кърпички от чантата си. Поне вече се разхождаше подготвена. Издуха силно носа си, преди да продължи.

— Той ми каза да се преструвам. Да се преструвам, че не ме бива. Аз… всъщност мен наистина не ме бива. Изобщо не ме бива. Не мога да флиртувам като теб. И наистина не мога да танцувам. — Тя спря за малко, сякаш това й причиняваше болка. — Но ти беше права, наистина няма начин да не мога да спя все с някого

. Правих секс. Просто излъгах, че не съм.

Това си мислех и аз от известно време, но признанието й не ме ободри. Само ми напомни колко отвратителни неща ми се случиха през последните две седмици. Втренчих се в нея, все още не можех да се ядосам. Отчасти, защото още не изпитвах никакви чувства, и отчасти, защото просто не си заслужаваше. Нифон я беше използвал, за да изиграе мен, но беше изиграл и нея.

— Добра лъжкиня си — казах й най-накрая. — Не можех да разбера дали ме лъжеш или не. Струваше ми се, че казваш истината, а обикновено ме бива да разчитам хората.

Тоуни се усмихна, съвсем леко, явно изпитвайки нещо като гордост.

— Много лъжех, когато бях смъртна. Занимавах се с измами. — Усмивката й изчезна. — Докато онзи задник не ме изгони заради евтината руса курва. Тя нямаше представа какво прави, но на него пукаше ли му? Не. Задник. Сега съжалява. И двамата съжаляват.

Премигнах. Не очаквах да чуя такова нещо. Не бях сигурна, че искам да го чуя. Изведнъж първоначалното желание на Тоуни да накара мъжете да страдат, звучеше логично — както и защо е продала душата си на първо място. Надявах се настоящия й външен вид да не е някаква пародия на евтината руса курва. Това би било прекалено зловещо.

— Ами… хм, сигурно. Между другото, не е много по-различно да съблазниш един мъж. — Може би защото се движех и говорех, но когато седнах, ленивият ми мозък се пробуди и започна да анализира ситуацията. — Тоуни, защо ми казваш всичко това? Ако работиш за Нифон, той няма да остане доволен, че си развалила прикритието му.

— Така е. Той не знае, че съм тук. Но… но ме беше страх. Знам, че всичко ще излезе наяве, ако кажеш, и не искам да падна с него. Реших, че ако дойда и говоря с теб, ти може би… може би ще ми простиш. Тук започна да ми харесва. Не искам да си тръгвам. А ако накажат него, ще накажат и мен и…

— Чакай, чакай. Спри за малко. За какво да го накажат? Че те е накарал да излъжеш? — намръщих се. — И какво трябва да кажа аз?

Тоуни толкова се изненада, че забрави да говори носово.

— За нея.

— За нея?

— За онази… онази вещица. Онази, която влизаше в сънищата ми…

— Никта? О. Значи така си прикривала сиянието си. Хю беше прав.

— Беше ужасно — каза Тоуни яростно. — Всеки път той ме караше да ходя при нея, за да изсмуче енергията ми. И после сънувах странни сънища.

Мисли, Джорджина, мисли! Всички парченца на пъзела щяха да паснат, ако успеех да изтикам романтичното си бедствие от съзнанието си за малко.

— Ти… си ходила при Никта доброволно? За да изсмуква енергията ти и да не разбера, че ме лъжеш? — Тоуни кимна. — Нифон е знаел за Никта. И двамата сте знаели. И как да я намерим.

— Той я доведе тук, когато тя избяга. Обеща й две сукуби — подсмръкна Тоуни. Погледна ме объркано. — Мислех, че… мислех, че знаеш всичко това. Чух, че си била там, когато са я заловили…

Тоуни беше нервна, сякаш се чудеше дали не е сгрешила като предаде Нифон. Колкото до мен, изведнъж си спомних битката в спалнята ми и предложението на Никта да ми помогне да си отмъстя на онзи, която я бил пратил при мен…

Нифон.

— Нифон?! — възкликнах. — Нифон ми е изпратил луда богиня на хаоса? Защо? Защо ме мрази толкова?