Съпруга на убиец

Нюхол сложи куфарчето си до компютъра. Отвори го и разкри невероятен микрокосмос от жички, дънни платки, лъскави стоманени тръбички и конектори, монитор и куп други неща, които Ярдли не познаваше.

Имейлът на Кал вече беше отворен на компютъра на затвора. Нюхол щракна на няколко места върху имейла и в нов прозорец се появи редица гъсто изписани букви и цифри — кодът на имейла. Обикновено тревожното поведение и стойката на Нюхол веднага се промениха. Той се наведе напред, подпря с пръсти брадичка и прочете кода на екрана — приличаше на средновековен монах, който превежда загадъчен древен документ.

— Тези идентификатори — мейл хедъри — се четат хронологично — обясни Нюхол. — Всеки пореден сървър, през който минава имейлът, добавя свой отрязък на кода. Затова трябва да се върнем на първия портал. Това ви трябва!

Нюхол отвори програма на монитора от алуминиевото куфарче. Прозорецът беше обозначен „МоятаСтрахотнаКутияСИнструменти“. Той свърза компютъра на затвора с този от куфарчето, а после копира и постави кода от компютъра в кутията с инструменти и на монитора се появи друга страница с код. След това Нюхол свърза малко устройство с USB-порта на компютъра, кодът на двата екрана се раздвижи и отдолу започна да се изписва нов код. Нюхол го остави да се изрежда трийсетина секунди и каза:

— Ето го.

На екрана се появи редица цифри, разделени с точки. В кутията с инструментите се изписа съобщение: Айпи адресът не е вписан в черния списък.

— Това означава, че имейлът не е изпратен от айпи адрес, който е бил използван преди от измамници. Подателят се е опитал да ни отклони от следата, като го е изпратил през различни сървъри, и вероятно е използвал някаква програма, която е изтеглил безплатно от интернет. Не е трудно, все едно го е написал на листче, увил го е около камък и го е хвърлил през прозореца.

Нюхол си мърмореше под носа и си тананикаше, докато пишеше в кутията с инструменти. Ярдли разпозна мелодията — „Тя ме заслепи с наука“, на Томас Долби.

— Добре — каза Нюхол след минута. — Фасулска работа. Това е първият портал и айпи адресът, от който е изпратен имейлът. Подателят се е опитал да създаде фалшива следа, но както казах, аматьорска работа. Вероятно е проучил въпроса в интернет и е използвал онова, което е прочел там. Вашият човек няма компютърни познания.

— Защо сега? — попита Гледхил. — Убийствата започнаха преди няколко седмици. Защо се е свързал с Еди Кал сега?

Ярдли и Болдуин се спогледаха. Болдуин погледна снимката на Обри, която се появи, докато Нюхол превърташе кода на имейла.

— Защото знае, че сега Еди е включен в разследването. И има само една група хора, които знаят за това. Правоприлагащите органи! — Болдуин отново погледна Ярдли. — Той е един от нас.

25.

Болдуин остави Ярдли пред дома ѝ и каза, че ще ѝ се обади, ако има нещо ново, а после добави:

— И, Джес, наистина съжалявам, че те излъгах, не трябваше да го правя. Надявам се, че можеш да ми простиш.

Тя не отговори, слезе от колата и влезе в къщата.

От стаята на Тара не се чуваха звуци и Ярдли отвори вратата. Тара спеше. Лицето ѝ беше обърнато към нея. Бебешкото лице, което Ярдли помнеше. Вече виждаше това лице само когато Тара спи. Когато беше будна, Ярдли болезнено съзнаваше, че дъщеря ѝ се превръща в самостоятелна жена и все повече се отдалечава от нея. Сякаш част от Ярдли се отскубваше болезнено и се понасяше сама из света.

Картините на Тара бяха окачени по стените, но Ярдли нарочно не ги погледна.

Затвори вратата и отиде в спалнята, Уесли вече спеше и Ярдли си облече нощницата и се пъхна в леглото. Лежеше тихо и се взираше в нощта навън. Луната представляваше сребристобял полумесец, който свети бледо и замъглено през остъклените врати, водещи към втория, по-малък балкон на къщата.

Уесли хвана ръката ѝ и пръстите им се преплетоха. Той отвори очи и се вгледа в Ярдли, а после целуна ръката ѝ.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — прошепна Уесли. Той отново затвори очи и Ярдли заспа както държеше ръката му, лунната светлина проникваше в стаята, но ъглите тънеха в сянка.

* * *

ОТО проследи айпи адреса до апартамент в Прим, на около един час път от Лас Вегас. Принадлежеше на Остин Кетнър. Името звучеше познато на Ярдли, но преди да си спомни къде го е чувала, получи още едно съобщение. Болдуин беше проверил името и търсенето разкри десетки новинарски статии. Остин Кетнър беше един от пострадалите от Еди Кал.

Ярдли седна на бюрото и прочете статията в „Лас Вегас Сън“. Родителите на Кетнър бяха третата и четвъртата жертва на Кал.