Съпруга на убиец

— Вижте, момчета, това е федерално разследване. Поело го е нашето бюро. Знам, че не съм ви шеф и че не ви пука какво казвам, но Окръжната прокуратура и федералната прокуратура се споразумяха, че случаят трябва да остане федерален. Признателен съм ви за помощта, но искам да говоря насаме с него.

— Но щом той живее в…

— Кетнър е обвинен в извършване на престъпления в северен Лас Вегас и Сейнт Джордж. Той само живее под ваша юрисдикция. Затова, моля ви, оставете ме да си свърша работата и да го накарам да говори и всички ще можем да се приберем вкъщи.

Единият детектив се намръщи, но не казаха нищо. Случаят щеше да привлече огромно медийно внимание и Болдуин не се съмняваше, че детективите са започнали да разпитват Кетнър по заповед отгоре. Това беше шанс да покажат пред камерите, че са изпреварили ФБР с ареста.

Болдуин остави двамата детективи и влезе в стаята за разпити. Извади айпада си, докато сядаше, и мълчаливо се вгледа в Кетнър.

— Може ли да си тръгна? — попита задържаният, като нервно кършеше пръсти.

— Защо мислиш, че може да си тръгнеш?

— Защото не съм направил нищо. Онези детективи ме разпитваха за някакви съпрузи, които съм убил. Нямам представа за какво говореха.

— Никаква представа?

Остин Кетнър поклати глава.

— Има някакво объркване, явно не сте заловили когото трябва. Това е лудост! Никога не бих наранил някого.

Болдуин остана неподвижен десетина секунди и после отключи айпада си. На екрана имаше снимка на сапфиреното колие.

— Какво е това? — попита Кетнър.

— О, я стига, Остин. Имай ми малко доверие.

— Какви ги говориш? Не съм виждал това през живота си.

— Колието принадлежи на жена на име Обри Олсън. Тя беше убита преди една седмица в Сейнт Джордж, Юта.

— Добре, но какво общо има това с мен?

— Намерих колието в кутия от обувки в твоя дрешник.

Кетнър отвори широко очи от изумление.

— Какво?

Той скочи на крака. Болдуин направи същото и докосна оръжието си с връхчетата на пръстите си.

— Това е безумие!

— Искам да седнеш, Остин.

— Никога не съм го виждал!

— Ще говорим за това, но първо трябва да седнеш.

Кетнър се разтрепери. Болдуин дръпна ръка от оръжието си и седна пръв. Кетнър го последва.

— Казвам самата истина. Намерих колието в кутия от обувки в твоя дрешник, Остин. Надписът е от Райън Олсън за съпругата му. Очевидно е доста скъпо. Направил си добър избор, когато си взел сувенира. Не намерих нищо от семейство Дийн, но имам чувството, че ще го направя, когато прегледаме нещата ти. — Болдуин се наведе напред и сложи ръце на масата. — Много съжалявам за онова, което ти е причинил Еди Кал, Остин. Знам, че той е причината за всичко това. Доколкото засяга мен, семействата Дийн и Остин са негови жертви, не твои. Но трябва да предпазим други хора, на които ти може да направиш същото. Затова искам да бъдеш откровен с мен и обещавам, че и аз ще бъда откровен с теб. Колко други има?

— Какво?

— Други семейства, на които си сторил същото.

— Мамка му, глух ли си? Не съм направил нищо! Никога през живота си не съм виждал колието.

През шестнайсетте си години в правоприлагането Болдуин си имаше работа предимно с хора, които лъжат толкова добре, че вероятно заблуждаваха дори себе си. Въпреки че реакцията на Кетнър изглеждаше искрена, нямаше друго правдоподобно обяснение защо колието на Обри Олсън е в дома му, освен това, че той я е убил. Истинските психопати бяха експерти в манипулирането и Болдуин знаеше, че трябва да пипа внимателно. Ако почувства, че не може да контролира ситуацията, Кетнър щеше да млъкне и да поиска адвокат.

Болдуин съблече сакото си.

— Предполагам, че ще стоим тук известно време.

28.

Ярдли чака до късно вечерта, но Болдуин не отговаряше на съобщенията ѝ.

Когато отиде на работа сутринта, няколко прокурори, включително шефът ѝ Рой Лю, се бяха събрали в общото помещение на рецепцията до детекторите за метал, пиеха кафе и разговаряха. Те я видяха и започнаха да ръкопляскат.

Лицето ѝ се зачерви от смущение.

— Случило ли се е нещо?

Лю ѝ подаде днешния брой на „Лас Вегас Сън“. Статията на първата страница беше за залавянето на Тъмния Казанова-младши.

— Страхотна работа, Джес! Главният прокурор се обади да ни поздрави. Това е национална новина.

— Как така? Случаят все още не беше оповестен на медиите.

— Шефът на агент Болдуин ми се обади и ми каза, че извършили арест и аз избързах с информацията. Щеше да има много въпроси защо сме изложили хора на риск, като не сме съобщили, че тук вилнее сериен убиец, затова снощи дадох за „Сън“ ексклузивно интервю в замяна те да го извъртят по определен начин. В основни линии да обяснят, че не сме можели да съобщим нищо на широката общественост, защото сме мислили, че Отделът по наказателно правосъдие следи пресата.

Ярдли стисна зъби.

— Признал ли е Остин Кетнър?

— Не, отрича, но няма алиби за датите на убийствата на съпрузите Дийн и Олсън, и са намерили колието на Обри Олсън в дрешника му и бельо на София Дийн, пъхнати под чорапите му.