Съпруга на убиец

Отвори нисък мъж с късо подстригана кестенява коса и с очила. Лицето му беше изпъстрено с акне, спуканите капиляри по носа подсказваха за сериозно пиянство. Беше някак странно, изглеждаше малко по-голям тийнейджър.

— Здравейте, надявам се, че ще ми помогнете — каза Болдуин. — Търся Рейчъл Мадрид, тя живее няколко врати по-нататък, но не мога да се свържа.

— Не я познавам, съжалявам — отвърна Кетнър.

— А тогава може ли да оставя при вас един пакет за нея? Звъних на съседите, но те не са вкъщи.

Кетнър явно взе да се дразни.

— Съжалявам — продължи Болдуин, — знам, че е досадно, но днес заминавам за Колорадо и ще ми струва трийсетина долара, ако го изпратя по пощата.

— Да, да, добре.

— Страхотно! Благодаря! Но е тежичък. Ще ми помогнете ли да го взема от багажника?

Кетнър въздъхна, вече видимо ядосан.

— Почакайте да си обуя обувките.

Той остави вратата отворена и тръгна по коридора на апартамента. Болдуин пристъпи вътре, жилището не беше мръсно или разхвърляно, но се усещаше трайната воня на марихуана и цигарен дим. На малко бюро в ъгъла имаше компютър и Болдуин хвърли бърз поглед към коридора, после отвори на екрана приложението със снимките и ги сканира.

— Хей!

Той се обърна и видя, че зад него стои Кетнър.

— Какво си мислиш, че правиш? — Кетнър се приближи, блъсна Болдуин и затвори прозорците на екрана.

— Съжалявам, проверявах електронната поща — отговори Болдуин.

— Махай се оттук, по дяволите! Няма да взема пакета!

— Легни на пода, Остин — спокойно му нареди Болдуин.

— Каквооо?

Болдуин извади значката от джоба си и я вдигна, за да му я покаже.

— Легни на пода тихо и кротко и всичко ще мине гладко. Ако не го направиш, след три минути полицаите, които са обградили блока, ще нахлуят тук и не мога да предвидя какво ще се случи, макар да съм сигурен, че ще боли повече, отколкото ако сега ме послушаш.

Кетнър ококори очи от изумление и застана неподвижно, после изведнъж замахна към Болдуин. Болдуин се наведе, мина зад гърба му и уви ръка около врата му. Срита Кетнър в краката и се стовари върху него, когато и двамата паднаха на пода. Болдуин отново го стисна за гърлото и усети, че Кетнър се задъхва.

— Спокойно, спокойно… отпусни се.

Кетнър взе да се съпротивлява, размаха ръце и се опита да издере лицето на Болдуин. Болдуин обаче го стисна още по-силно и напълно спря притока на въздух. Щом усети, че Кетнър губи сили, Болдуин отслаби хватката.

— Точно така, успокой се… спокойно.

Болдуин се отмести, извади телефона и изпрати съобщение на Ортис, че е заловил Кетнър.

27.

Вкараха Кетнър в колата и Ортис седна зад волана, а Болдуин отиде при полицаите, които претърсваха апартамента.

Те взеха компютъра и лаптопа, за да ги занесат в участъка. Болдуин предпочиташе да ги прегледа Нюхол, затова му изпрати съобщение, че може да се нуждае от него по-късно тази вечер.

Страхотно, отговори Нюхол. Нямам търпение. Ще черпиш една вечеря.

Полицаите търсеха оръжия, бележки, нещо, което да покаже, че Кетнър е убил двете съпружески двойки. Болдуин обаче не търсеше такива неща, а някакъв знак, че Кетнър е типът човек, който може да е убил съпрузите.

На малка лавица в дневната имаше предимно шпионски романи, а в хладилника — нищо друго освен деликатесни меса и замразена храна.

В шкафчето в банята имаше няколко лекарства, сред които обезболяващото „Перкосет“. Болдуин се озърна наоколо, за да се увери, че никой не го гледа, и пъхна шишенцето в джоба си. След това застана неподвижно и се втренчи в отражението си в огледалото, а после върна шишенцето в шкафчето и излезе от банята.

Отиде в спалнята, нахлузи латексови ръкавици, прокара ръце под дюшека и надникна под леглото. В трите чекмеджета на нощното шкафче имаше книги с меки корици и няколко снимки на Кетнър с млада жена, вероятно бившата му съпруга. Едната снимка показваше момиченце с къдрава руса коса, което се усмихваше до ушите, седнало на раменете на Кетнър.

В дрешника имаше малко дрехи и само два чифта обувки. На най-горната лавица бяха сложени няколко кутии, а в тях — документите, които Кетнър явно смяташе за важни: съдебното решение за развода му, касови бележки за по-големи покупки като дивана и телевизора и няколко стари, празни портфейла.

В средата на лавицата имаше бяла кутия. Болдуин я смъкна и повдигна капака. Колие! Той го обърна в ръцете си. До закопчалката отзад имаше надпис, Болдуин го прочете и стомахът му се сви.

* * *

Полицаите от Лас Вегас закараха Остин Кетнър в участък близо до центъра на града, модерна сграда, която би предизвикала завистта на повечето участъци в страната. Болдуин даде строги указания на детективите, на които беше възложен случаят, да не говорят с Кетнър, докато не дойде и той.

Когато Болдуин пристигна, двама детективи вече разпитваха Кетнър. Болдуин въздъхна и отвори вратата. Усмихна се на детективите, които не познаваше, и рече:

— Агент Кейсън Болдуин. Приятно ми е да се запознаем, момчета. Може ли да поговорим навън за минутка?

Те се спогледаха и станаха. Болдуин ги последва навън.