Съпруга на убиец

Според следователите Кал е видял семейството някъде, вероятно в мексиканския ресторант, където съпрузите Кетнър вечеряли преди смъртта си. Ярдли обаче знаеше, че това си е чиста догадка. Кал не беше проронил и дума за престъпленията си и следователите нямаха представа как или кога е избирал жертвите си. Присъдата му се основаваше предимно на доказателства от ДНК, извлечена от семенна течност. Кал беше секретор, както ги наричаха, беше оставил семенна течност във всяко жилище. Имаше и свидетел, когото Кал пропуснал, когато влязъл през прозорец в дома на жертвата. Свидетелят видял колата му, паркирана наблизо, и записал регистрационния номер. При последвалото претърсване на ателието на Кал бяха намерени няколко вещи на жертвите, както и комплект за убиване с тиксо, въже, ножове и точила за остриета.

Големият брат на Остин Кетнър открил мъртвите си родители.

Към статията, която Ярдли четеше, беше приложена снимка на Остин. По онова време той е бил на не повече от десет-единайсет години. Погледът му бе унил и безизразен, докато гледа в обектива. Сега Остин бе на двайсет и шест-седем години.

Ярдли затвори прозорците на екрана и се облегна назад на стола. В главата ѝ се въртеше една-единствена мисъл: Какво правих в онази нощ?

Къде бях във вторник вечерта, когато са били убити съпрузите Кетнър? По всяка вероятност е целунала Кал и му е казала, че го обича, когато той е тръгвал да убие родителите на Остин.

Въздъхна дълбоко и изпрати отговор на Болдуин: Искам да говоря с него веднага щом го задържат.

26.

Прим беше община без самостоятелни правомощия, само с две хиляди души население, затова полицията на Лас Вегас се занимаваше с обажданията. Болдуин им каза да подготвят ударен екип от петима полицаи и с Ортис потеглиха към адреса на Кетнър, а ченгетата тръгнаха с автомобили без опознавателни знаци.

Ортис шофираше, а Болдуин четеше за Остин Кетнър. Бял мъж, на двайсет и шест години, самотник, с няколко присъди за шофиране в нетрезво състояние и публично пиянство, една бивша съпруга и дете, на което не беше плащал издръжката от няколко години. Кетнър не работеше в правоприлагащите органи и това притесни Болдуин, но се оказа, че работи във фирма за почистване с договори за правителствени сгради в Лас Вегас, включително федералната сграда. Кетнър можеше да е влязъл в кабинета на Болдуин след работно време, да е получил достъп до файловете му и да е научил, че Еди Кал им помага в разследването.

— Мислех, че съм приключил с тези глупости — каза Ортис.

— С кои глупости? — попита Болдуин, без да отмества поглед от телефона си.

— Да нося бронежилетка и да разбивам врати. Правих го пет години в отдел „Наркотици“, в Детройт. Исках хубава работа на бюро, където няма да се налага да вадя оръжието си през ден. Не че не ми харесва, но не трябва да се излагам на опасност заради Ребека и малкото ми момиченце.

— Сложили са те там, където се нуждаят от теб. Пък и след една година ти предстои прехвърляне, нали? Може да извадиш късмет и да ти възложат банкови измами или нещо подобно…

Ортис отпи глътка „Биг Гълп“.

— Мислиш ли, че този Кетнър е нашето момче?

— Имейлът е изпратен от неговия апартамент и той има възможност за достъп до нашите файлове и файловете на полицията на Лас Вегас. И отговаря на профила, който в общи линии очерта доктор Сарт.

— Ами Джесика?

— Какво за нея?

— Какво мисли тя?

Болдуин го погледна.

— Има ли значение какво мисли тя?

Ортис повдигна рамене.

— Не знам. Джесика, изглежда, разбира от този тип хора.

Болдуин отново наведе глава над телефона си.

— Никой не разбира този тип хора.

Жилищният блок се намираше близо до казино с влакче на ужасите отпред и рекламна табела, която го хвалеше като подходящо за семейства. Полицаите завиха зад блока, а Ортис и Болдуин спряха отпред. Командирът на ударния екип се обади на Болдуин и съобщи, че са заели позиции. Работодателят на Кетнър им беше казал, че свободният му ден е петък. Домоуправителят на блока ги уведоми, че Кетнър е вкъщи.

— Нека първо да говоря с него — предложи Болдуин.

— Мисля, че това е лоша идея, трябва да нахлуем изневиделица.

— Дай ми само пет минути…

Полицаят, който беше на пост наблизо, ги информира, че никой не е влизал, нито е излизал от апартамента.

— Ако този човек е убиецът, значи е откачен — припомни на глас Ортис, докато закопчаваше ремъците на бронежилетката си.

— Само пет минути — повтори Болдуин, докато слизаше от колата. — Може да си спестим някой пострадал.

— Или пък той ти ще простреля задника.

Болдуин беше с тениска и джинси, но нахлузи широко горнище на анцуг с качулка на „Дяволите от Джърси“, за да скрие кевларената си бронежилетка. Докато се качваше по стълбите за втория етаж, се престори, че си гледа телефона. Не се виждаха хора от блока, боклукчийският камион зави и спря до контейнерите отзад.

Болдуин почука на вратата на Кетнър.