Съпруга на убиец

Ортис се поколеба за момент, после извади телефона. Стана и се обърна с гръб към Уесли, докато телефонът звъни. Уесли включи диктофона и се заслуша, докато Ортис говореше на испански. Последва мълчание и докато чакаше, Ортис погледна през рамо. Няколко секунди по-късно Уесли чу пронизителния, паникьосан глас на майката от другата страна на линията. Устните му се разтеглиха в усмивка.

Ортис пусна телефона.

— Къде е тя? — извика той и се втурна към него.

— Не — замоли се Уесли, — не, моля те, спри! Ще ти кажа. Престани да ме удряш.

Ортис замахна с дясната си ръка и събори Уесли на пода. Ръката на Уесли, която все още беше окована на масата, се изви под странен ъгъл, и остра болка прониза китката и рамото му.

— Аз убих съпрузите Олсън и Дийн. Ето, признах си. Моля те, престани!

Ортис го срита в ребрата.

— Къде е тя?

— Имам склад в Лас Вегас. До булеварда, „Касъл Сторидж“. Там държа неща от убийствата. Моля те — разрида се Уесли. — Моля те, престани.

Ортис продължи да го рита. Уесли премести тялото си така, че ударите да попадат върху лицето и главата му. Единият за малко не го запрати в безсъзнание и той усети вкуса на кръвта, която избликна от устата му.

— Не искам да умра! — изпищя Уесли, като хлипаше. Вратата се отвори и в стаята влезе Болдуин, последван от двамата детективи.

— Оскар! Спри!

Ортис риташе Уесли отново и отново. Уесли почувства, че единият му зъб се счупи, преди другите трима мъже да го изправят на крака.

Изпита неудържим подтик да се изсмее, но го преглътна заедно с потока от кръв, и се разплака достатъчно силно, за да е сигурен, че диктофонът ще го улови и запише.

47.

Ярдли завари Тара на балкона да чете текст за нещо, наречено улавяне на наночастици.

Сърцето ѝ отново се разтуптя при вида на дъщеря ѝ. Толкова много травма в един толкова кратък живот… Как би могла Тара отново да има доверие на някого — дори на майка си?

И все пак, както често правеше, дъщеря ѝ я изненада. Докато Ярдли заеквайки ѝ разказваше за Уесли, Тара мълчаливо слушаше. След това двете седнаха, без да разговарят, а накрая Тара каза:

— Говорих с господин Джаксън, докато теб те нямаше. Той се обади на декана на математическия факултет в Университета на Невада в Лас Вегас. Те имат тестове, които може да взема, за да прескоча колкото курсове е необходимо.

После прекараха там голяма част от деня, разхождаха се в двора на университета, въпреки че се намираше в центъра на града, тук имаше много палми и зелени храсти и беше много приятно място. Човек дори имаше чувството, че не е в Лас Вегас.

Тук Ярдли срещна за пръв път Уесли. Или поне си мислеше, че го е срещнала за пръв път.

Тя спря на затревената площ и седна на пейката. Тара я последва и двете се вгледаха в малък фонтан, обграден от палми.

— Имам чувството, че не оправдах надеждите ти — каза Ярдли. — Изложих те на нещо, което се заклех, че ще държа далеч от теб.

— Не трябва да се чувстваш така. Вероятно мислиш, че в теб има нещо, което привлича мъже като него, но явно той се опитва да върви по стъпките на Еди Кал. Намерил те е умишлено. Не го е привлякло нещо в теб, а Еди. Освен това един наистина умен човек веднъж ми каза, че някои хора търсят най-добрите качества на другите, за да се възползват от тях.

Ярдли се втренчи за момент в Тара и после леко сложи ръка на коляното ѝ в знак на благодарност за онова, което току-що каза.

— Мислех, че ще ми се разкрещиш, ще ме обвиниш за всичко. Знам, че харесваше Уесли.

— Гледах да се спогаждам с него, защото знаех, че ти го харесваш, мамо. Но той ме плашеше… На два пъти влезе в банята, докато бях под душа. Помислих, че е неволно, но сега смятам, че го е направил нарочно… Ще се справиш ли, мамо?

— Лека-полека ще се оправя, миличка.

Отидоха в математическия факултет и изслушаха една лекция. Ярдли предположи, че е курс за докторска програма по някаква разширена математическа тема и нямаше представа за какво говори преподавателят, но Тара изглеждаше заинтригувана и погледът ѝ не трепна. Когато лекцията свърши, Тара каза:

— Ей сега се връщам.

Тя се приближи до преподавателя и се представи. Зададе му въпроси за нещо, наречено теорема на Девънпорт-Шмид и верижни дроби. Преподавателят изглеждаше повече от доволен да го обсъди и те разговаряха няколко минути. Щом приключиха, Тара се върна и отново седна до майка си. На лицето ѝ играеше лека усмивка.

— Беше приятно да говоря с преподавател, който знае повече от мен.

— Значи засега ти харесва.

— Да, така мисля.

Те замълчаха за малко, докато студентите се изнизваха от класната стая, и после Тара каза:

— Мамо, не искам да се обвиняваш за Уесли. Не си могла да направиш нищо по-различно. Така както и аз не можех да направя нищо по-различно с Кевин. Осъзнах, че грешката не е моя. Исках да вярвам, че той ме обича, и в това няма нищо лошо. Те са чудовищата, не ние.

Ярдли гледаше как преподавателят изтрива със специална гъба бялата дъска.