Съпруга на убиец

— Не съм в емоционално състояние. Този случай е мой, още от самото начало. Щях да бъда обвинител по делото независимо кой щеше да се окаже подсъдимият. И сега това няма да се промени.

Лю изду с език бузата си, докато наблюдаваше Ярдли.

— Съжалявам, но отговорът е не. Ще възложа делото на Тим. Ти може да присъстваш на заседанията в съдебната зала, няма проблем. Но не искам да работиш по случая.

— Кой ще представлява Уесли?

Рой Лю се подсмихна.

— Той избра да се представлява сам.

Държиш се като глупак, помисли си Ярдли. Лю всъщност беше доволен, че Уесли ще бъде адвокат сам на себе си.

— Подценяваш го.

— Не мисля.

— Той е гениален, Рой. Тим никога не е имал работа с такъв човек.

Лю сложи лакти на бюрото. Между пръстите си въртеше писалка.

— Мисля, че ще се справим с един подсъдим със склад, пълен с изобличаващи доказателства, независимо дали е гениален или не. Всичко ще бъде наред. — Той се обърна към екрана на компютъра, показвайки, че разговорът е приключил, и добави: — Както споменах, чувствай се свободна да присъстваш на съдебните заседания, въпреки че лично аз не препоръчвам и това. Кажи ми, когато си готова да поемеш други дела.

Ярдли си пое дълбоко дъх и рече:

— Рой, и двамата знаем, че даваш това дело на Тим, защото дядо му е губернатор на щата, и ти му се подмазваш, като му възлагаш този най-голям случай, който е имал. Правиш го от момента, в който видях, че двамата работите заедно. Не те обвинявам, разбирам, че искаш да влезеш в политиката един ден — всички амбициозни хора на правителствена служба го правят, но не постъпвай така с това дело. Тим ще се издъни и… Уесли може да нападне мен и Тара. Не знам какво е планирал, но не е добро. И ако бъде освободен, може да му се стори забавно да ни убие, или да поиска да ме елиминира като заплаха, или да свърши недовършена работа. Няма да поема този риск. Няма да му дам възможност да нарани дъщеря ми.

— За каква се мислиш, по дяволите? Обвиняваш ме, че давам работа на Тим, за да се подмазвам на дядо му? Нищо не знаеш! Тим има два пъти повече опит от теб и може да остане обективен по случая, докато ти очевидно не можеш. Ако още веднъж кажеш нещо подобно, търси си друга работа.

Ярдли стана, за да си тръгне, но спря пред вратата.

— Уесли скоро ще внесе искане до съда.

Лю я погледна.

— Искова молба съдът да отхвърли доказателствата — поясни тя. — Ще поиска съдът да отхвърли всичко, което е казал, докато са го били, и ще заяви, че веществените доказателства са компрометирани, защото са събрани неправомерно, с принуда и побой. Уесли е знаел, че рано или късно ще намерим склада и сега ще отхвърли всичко в него и всичко друго, което ще откриете.

— Той е отвлякъл детето на федерален агент. Никой здравомислещ съдия…

— Никой здравомислещ съдия няма да отсъди, че побоят над обвиняем по време на разпит е допустим. И дори да го направи, апелативният съд моментално ще го отхвърли. Ще разчитате само на една счупена панта на врата и на видеозапис, който видях само аз и който сега няма да намерят, защото Уесли го е скрил добре. Уесли ще ме опише като отмъстителна любовница. Ще каже, че сме възнамерявали да се оженим, но той е отменил сватбата, защото съм се вманиачила по този случай. Оскар и Кейсън влязоха в банята, когато аз бях опряла револвер в гърдите му, Уесли не беше опрял оръжие в моите гърди. Той ще се измъкне и ще продължи да убива, може би ще започне с мен.

48.

Слънцето беше залязло, но още нямаше луна. Осветлението в стаята за посещения в отделението на осъдените на смърт беше флуоресцентно и ярко и придаваше на всичко блед зеленикавожълт оттенък. Ярдли взе мобилния си телефон. На екрана все още беше нейната снимка с Уесли и Тара, когато отидоха на поход в каньоните. Изтри я, после изтри всички негови снимки, които имаше.

Еди Кал беше доведен и седна срещу нея. Този път оковите се спускаха до глезените му и Ярдли се зачуди дали пак не е нападнал някого.

— Знаеше ли? — попита го тя.

Кал я наблюдаваше и сухите му устни се разтеглиха в закачлива усмивка.

— Той е нещо друго, нали? Като изгубено кученце, което търси мястото си в света.

Ярдли се наведе към него.

— Знаеше ли?

Кал също се наведе напред и лицата им се доближиха на по-малко от трийсетина сантиметра. Ярдли видя отражението си в стъклената преграда.

— Кой мислиш, че го изпрати при теб?

Ярдли се облегна назад. Изведнъж ѝ стана студено.

— Защо?

— Защото исках да държа под око теб и Тара, а ти нямаше да отговориш на писмата ми. Уесли ми се стори добра алтернатива. Той ми носеше снимки и ми разказваше какво се случва в живота ви. Би трябвало да си поласкана. Той те харесва, а не е човек, който е способен да се привързва. Това говори за чара ти.

Ярдли изпита мъчително отвращение, но се погрижи лицето ѝ да остане безизразно.

— Защо започна да убива? Живял е години, без да го прави, и после изведнъж започна със съпрузите Дийн. Защо?

— Започнал е със съпрузите Дийн? Хм.

Двамата се втренчиха един в друг.

— Ще го осъдя и той ще се присъедини към теб тук.

Еди повдигна рамене.