Съпруга на убиец

— Надявам се, че ще го осъдиш. Бъди сигурна, че имам още почитатели.

Ярдли погледна към вратата и през квадратното прозорче видя, че пазачът навън разговаря с някого.

— Ако не успея да го осъдя, Уесли ще нападне ли мен и Тара?

— Защо мислиш така?

— Той може да реши, че това е забавно или че ще извлече някаква полза.

Еди кимна.

— Със сигурност е възможно, предимно защото Уесли не разбира себе си. Той мисли, че го прави заради травмата, която причинява на децата. Но самото убиване не му доставя удоволствие. Уесли само си внушава, че е така. Той е преследвач, Джесика. И в момента е обсебен от теб. Знаеш ли повече неща за преследвачите?

Ярдли кимна. Беше съдила много от тях.

— Да.

— Какво точно знаеш?

— Те са едни от най-опасните нарушители. Имат фантазии за връзка с жертвите си и когато фантазията бъде застрашена, чувстват, че е по-добре да убият жертвата, отколкото някой друг да заеме въображаемото им място.

Кал си пое два пъти дъх, преди да заговори.

— Бих казал, че има голяма вероятност Уесли да нападне теб и Тара, ако бъде освободен. Той няма да се откаже от фантазията си само защото ти вече знаеш какъв е.

Ярдли поклати глава. Гадеше ѝ се, като гледаше Еди Кал.

— Пука ли ти, ако Тара умре, Еди? Не очаквам съчувствие към мен, но останало ли е в теб нещо, което би се разчувствало, ако дъщеря ти бъде посечена от някой дивак?

Той въздъхна шумно и се облегна назад. Веригите му издрънчаха.

— Ти трябва да бъдеш обвинител срещу Уесли. Не можеш да позволиш да го направи друг.

— Защо?

— Правната му проницателност и находчивост са внушителни. С него трябва да се сблъска някой, който го познава и знае недостатъците му. Пък и той ще иска да си ти. Уесли мисли, че си наивна. Ще предположи, че си прекалено емоционална, за да свършиш добра работа. И ще иска да бъде с теб. Може би смята, че ще те смае с уменията си в съда. Независимо от това, обсебеността му от теб ще го направи безразсъден. Уесли не би се държал така с друг.

Ярдли кимна, присви очи и се втренчи в него.

— Сбогом, Еди. Няма да идвам повече тук.

Докато тя излизаше, Кал рече:

— Позволи ми да видя Тара и може би ще ти кажа нещо, което ще ти помогне да осъдиш Уесли.

— Какво?

— Доведи я тук. Ще го кажа на нея.

Ярдли се вгледа в него и се запита как е възможно да е обичала това чудовище.

— Разбери, Еди, предпочитам да умра, отколкото да ти позволя да я видиш.

Кал се усмихна.

— И без това може да умреш.

49.

В деня преди изслушването за освобождаване под гаранция на Уесли, Ярдли опакова в кашони всичките му вещи и ги изпрати в склад в другия край на града: от четката му за зъби и домашните чехли до професионалните му награди и писалките. Щом приключеше делото срещу него, тя щеше да дари всичко. Предаде лаптопа му на ФБР.

Съдията отказа освобождаване под гаранция и Уесли не възрази. Никой не очакваше, че някой съдия би го пуснал да обикаля навън по улиците.

Два дни по-късно Уесли внесе едно от най-изчерпателните и убедителни съдебни искания, които Ярдли беше чела. Искова молба за недопускане на всички доказателства в склада, и всяко друго доказателство, произтекло от обиска, като незаконно придобито и компрометирано.

Искането беше повече от сто и седемдесет страници и цитираше дело след дело, подкрепящо позицията му. Два дни изобщо не бяха достатъчни, за да го напише, явно беше съставил искането отдавна и специално за тези обстоятелства.

Освен това Уесли оспорваше съдебната заповед, която Ярдли беше издействала. Той твърдеше, че заповедта е толкова необоснована и толкова очевидно недействителна, че никой разумен съдия не би трябвало да я подпише. Ако възраженията му бъдеха уважени, това щеше да означава, че Ярдли не е имала право да бъде в апартамента му и можеше да не бъде допусната да даде показания за онова, което е видяла на видеозаписа.

ФБР беше пуснало в отпуск Ортис. Полицаите, агентите и доброволците, които претърсваха кварталите и лепяха листовки със снимката на дъщеря му, не можаха да открият никаква следа от нея, въпреки че не пестяха усилия. Никой друг не беше в стаята, когато Уесли казал на Ортис, че дъщеря му е изчезнала. Уесли отричаше, че го е казал. Без веществени доказателства или свидетели не можеше да му повдигнат обвинение за отвличане.

След три дни Ярдли посрещна Стивън и Бети Кал на летището.

* * *

Родителите на Еди наистина харесваха Ярдли. Разбра го от момента, в който се запознаха и през годините те бяха сериозно обвързани и имаха силно присъствие в живота на Тара. Фактът, че живееха в Лас Крусес, Ню Мексико, правеше възможни само две посещения годишно: две седмици за Коледа в Ню Мексико и три дни за тях тук, за рождения ден на Тара. Сега за пръв път идваха, защото бяха необходими.

Когато Ярдли ги посрещна на летището, Стивън я прегърна и я притисна до себе си. Миришеше на естествена кожа и одеколон и големите му ръце и широки гърди я утешиха. Ярдли можеше да се разплаче в този момент…