Съпруга на убиец

— И наистина сякаш част от нея се завърна — продължи Изабела. — Сестра ѝ много прилича на нея. Когато беше малка, ме будеше и аз се стрясках, защото за момент си мислех, че е Джордан. И че смъртта ѝ е само лош сън, от който най-после съм се събудила. — Тя избърса една сълза с пръст. — Извинете ме, сигурно си мислите, че съм развалина, след като плача след толкова много години.

— Никога не бих си го помислила. Честно казано, вие притежавате сила, която и аз бих искала да имам. Да родите деца, след като ви се е случило такова нещо…

Изабела кимна и въздъхна дълбоко.

— Скоро имам час при лекаря. Какво искате да знаете, госпожо Ярдли?

— Наричайте ме Джесика. Разследвам случая на Джордан. Много съжалявам, че се налага отново да отворя тази рана, но сме задържали един човек и някои улики сочат, че той може да е замесен в смъртта ѝ.

Изабела отвори широко очи от изумление. Ярдли се опита да смекчи думите си, за да не я развълнува твърде много, в случай че решат да не предявяват обвинение и не излезе нищо, но болката на Изабела беше твърде силна и надеждата ѝ, че ще заловят убиеца на дъщеря ѝ — твърде завладяваща.

— Кой е той?

— Четохте ли новините за мъж, когото наричат Тъмния Казанова-младши?

Изабела кимна.

— Онзи, който е убил съпрузите. — Тя замълча за момент и след това попита: — Той ли е?

— Все още не сме сигурни и затова съм дошла. Прочетох всички полицейски доклади по случая с Джордан и в тях не се споменава за гаджета, но една нейна приятелка от работата е казала, че Джордан може би се е срещала с някого. Не го е виждала, но Джордан ѝ казала, че е влюбена в него.

Изабела кимна.

— Тя имаше дневник, малко бяло тефтерче с метална спирала. Нищо особено, но беше подарък от сестра ми. Потърсих го, за да го дам на детектива, но не беше в стаята ѝ.

Ярдли не изрече онова, което веднага си помисли: Уесли го е взел. В дневника или се е споменавало името му и той го беше унищожил, или е изпитвал трепетна възбуда от него и го е запазил, за да се връща мислено в миналото и да чете най-съкровените мисли на Джордан Русо, когато иска отново да изживее убийството.

— Липсва и още нещо — добави Изабела. — Пръстенът ѝ, сребърен, със сапфир в средата. Отзад пишеше: „На моята Пчеличка“. Това беше единственият подарък, който Джордан имаше от баща си. Никога не го сваляше от ръката си, дори когато се къпе. Когато я откриха, пръстенът го нямаше.

Ярдли кимна, пръстенът беше споменат в полицейските доклади.

— Стаята ѝ все още ли е такава, каквато беше тогава?

— Не, държах я така, докато дойде Люк. Той каза, че е време за нещо ново. Сега е стаята на сина ми. Всичките неща на Джордан са на тавана.

— Имате ли нещо против да ги видя?

Изабела поведе Ярдли към тесни стълби, които водеха нагоре към тавана, и каза:

— Трябва да се преоблека. Моля ви, не взимайте нищо, без да ми кажете.

— Няма.

Таванът беше потънал в прах и паяжини. Кашоните не бяха надписани. Ярдли отвори първия. Беше пълен с дрехи, също и другият. Повечето бяха бебешки, а някои — от детството. Тийнейджърските дрехи на Джордан вероятно бяха дарени или ги е наследила сестра ѝ.

В друг кашон имаше снимки на Джордан и приятелите ѝ, гримове, парфюми и лосиони. Ярдли взе единия парфюм и вдъхна аромата. Земен, но с нюанс на кехлибар. Нещо, което би избрало младо момиче, за да изглежда по-голяма.

Клаустрофобична тъга обзе Ярдли, докато затваряше кашоните. И животът на съпрузите Олсън беше сложен в кашони, които скоро щяха да бъдат прибрани някъде, обвити в паяжини и забравени.

Ярдли се изправи и избърса праха от ръцете си. Дъхът ѝ секна от вулканичния гняв, който я завладя, докато гледаше кашоните, единствените неща, останали от живота на едно красиво младо момиче, още преди да започне същинския.

Докато се сбогуваше с Изабела Русо, в главата ѝ се въртеше една-единствена мисъл: Това няма да ти се размине, Уесли.

* * *

Ярдли стоеше в стаята, която доскоро беше домашен кабинет на Уесли. Даде на склад всичко, до последния кламер и писалка, можеше и да ги дари, но сега осъзна, че рядко е влизала тук, откакто той дойде да живее при нея. Уесли ѝ беше казал, че щом веднъж нарушат съсредоточеността му, трудно си я възвръща, затова трябваше да го безпокоят само ако е абсолютно наложително.

В кабинета имаше голяма библиотека, сега вече празна, масивно бюро, което Ярдли му купи като подарък за рожден ден, стол и монитор. От едната страна беше килер, пълен с неща, които тя държеше тук, преди Уесли да се нанесе.

Ярдли се приближи до килера и отвори вратата. Тук беше старият ѝ канцеларски стол и учебници по право, кутии с канцеларски материали, принтер и един стар компютър. Тя започна да изважда всичко.