Съпруга на убиец

Непозната топлина погали кожата му и Еди се запита дали това не е бащинска гордост. Нещо, което друг родител би изпитал, когато гледа как детето му удря бейзболна топка или печели състезание по правопис.

— Какво друго? — усмихна се той.

* * *

Ярдли крачеше в коридора на отделението на осъдените на смърт от два часа. Гризеше нокътя на палеца си и съсипваше маникюра си, който си направи съвсем наскоро. Надзирателят на вратата гледаше нещо на телефона си и често се смееше и на Ярдли ѝ се искаше да му изкрещи да млъкне.

Най-после на металната врата се почука. Надзирателят прибра телефона си и я отвори, на прага стоеше Тара. Ярдли се вгледа в очите ѝ, за да види дали са подпухнали и зачервени от плач, но те бяха ясни и спокойни. Дъщеря ѝ не изглеждаше разстроена или нервна по никакъв начин. Имаше такъв вид, сякаш току-що е приключила разговор, който я отегчава.

— Готова съм да тръгваме — каза Тара.

— Искаш ли да говориш за срещата? — попита Ярдли и сложи ръка на рамото ѝ.

Тара изчака, докато потеглиха с колата.

— Уесли е убил още някого — каза тя, без да отмества поглед от стъклото.

— Какво?

— Убил е още някого, за когото ти не знаеш. Еди каза, че това е първият човек, когото е убил Уесли. Жена, от която бил обсебен. — Тара погледна майка си. — Също както е обсебен от теб.

Сърцето на Ярдли пропусна един удар.

— Коя е тя?

— Еди каза, че името ѝ е Джордан Русо. Станало е преди деветнайсет години. Уесли излъга, че е роден в Тенеси и че е живял на Източния бряг. Той е от Калифорния. И името му не е Уесли Пол. Еди не знае истинското му име, но не е това.

Ярдли замълча за момент.

— Каза ли нещо друго?

57.

По-късно същата сутрин Ярдли, Болдуин, Тим и Рой Лю седяха в кабинета на Лю. Това беше най-големият кабинет на етажа на прокуратурата, ъглов, с изглед към „Лас Вегас Стрип“, който се намираше няколко преки по-нататък. Сиви килими и остъклени стени от трите страни. Ярдли стоеше с гръб към мъжете и гледаше огромното виенско колело в „Стрип“. Проблясващите лъчи на слънцето се пречупваха в стоманените прътове и се разсейваха над долината.

Мъжете все още седяха, Ярдли виждаше отраженията им в стъклото.

— Наложило се е да го закарат в болница — каза Тим. — По дяволите, Кейсън.

— Защо аз? Казах ти да не призоваваш като свидетел Ортис.

— Нямаше да има значение — обади се Ярдли. — Уесли щеше да го призове, ако ние не го бяхме направили.

Лю въздъхна, облегна се назад и подпря с пръсти брадичката си.

— Агби даде две седмици почивка тази сутрин. След това ще трябва да се върнем в съдебната зала. Господин Пол вероятно ще призове отново Ортис на свидетелската скамейка. Искам този път той да бъде с белезници.

— Рой — каза Болдуин, — Ортис е федерален агент с…

— Той нападна обвиняем на открито съвещание в съда.

— Обвиняем, който е отвлякъл дъщеря му.

Всички млъкнаха и последните думи се задържаха във въздуха като отрова, която пари с всяка глътка въздух.

— Ще загубиш делото — каза Ярдли, без да откъсва поглед от виенското колело.

— Няма как да го знаеш — отвърна Тим.

— Тя може да се окаже права — подкрепи я Лю. — Може и да успееш да запазиш съдебната заповед и показанията на Джесика, основанията за заповедта са добри. Но самопризнанията, складът и всичко, което открихме там, може да не бъдат допуснати в съда.

— И по-лошо — каза Ярдли и се обърна с лице към тях. — Казусът с неправомерно събраните доказателства е субективен. Съдиите могат да го прилагат за целия обичаен ред за събиране на доказателства, колкото сметнат за уместно. Уесли ще оспори абсолютно

всичко, което намериш, като каже, че е било намерено единствено заради отхвърлените доказателства, открити в склада. Може да прокараш някои от аргументите с неизбежното откриване, но ще загубиш повечето. Уесли ще спечели делото, Рой.

— Джесика, спести ни драмата — отвърна Тим. — Не съм губил дело в прокуратурата повече от петнайсет години.

— Тук няма камери, Тим, не е необходимо да се хвалиш. Знам колко лесно е да кажеш, че си непобедим, когато водиш само дела, за които практически е гарантирано, че ще спечелиш. Уесли е по-умен от теб и планира това отдавна. От години! Ти ще загубиш и след като го освободят, никога повече няма да го видим. Освен ако преди това не реши да ме убие, разбира се.

— Глупости — възрази Тим и лицето му се зачерви. — Мога да спечеля делото, Рой.

— Знаеш ли, че Уесли щеше да ме призове на свидетелската скамейка, ако Ортис не го беше нападнал и не беше сложил преждевременен край на изслушването? — попита Ярдли.

— Какво? Той не ме уведоми предварително. Не може да го направи.

— Уесли е представил списък със свидетели, общо петдесет и четирима. Провери ли всеки един от тях?

Тим се размърда неспокойно на стола.

— Проверих ги — отвърна той, но в гласа му прозвуча колебание.