Съпруга на убиец

— Тогава сигурно си видял моето име по средата. Записано е между двама експерти, които имат същите инициали като мен, Дж. Я., за да го подминат очите ти, Тим. Уесли ме е заровил в списъка със свидетелите, защото е знаел, че ти ще пропуснеш името ми, и се е надявал, че и аз ще го пропусна. Че ще бъдем неподготвени. — Тя скръсти ръце на гърдите си, облегна се на стъклото отзад и почувства топлина на гърба си. — Тим, ти не можеш да се справиш с човек като него. Той ще направи така, че делото да бъде прекратено. А ако не, съдебните заседатели ще го оправдаят.

Тим се усмихна подигравателно и рече:

— Я стига! Рой, ще се справя.

Лю го изгледа и после се обърна към Ярдли.

— Какво предлагаш?

— След като спечели тези искови молби, Уесли ще поиска бързо предварително изслушване и тогава делото ще бъде прекратено.

— Дори ако това се случи, пак имаме няколко седмици, дори може би два месеца, за да открием още доказателства — настоя Тим.

— Не — възрази Ярдли и го прикова със суров поглед. Гордостта беше замъглила мисленето му и това започваше да я дразни. — Сега вече всичко, което открием, ще е компрометирано. Вероятността да бъде отхвърлено от съда е твърде голяма.

— Тогава какво предлагаш? — повтори Лю.

Ярдли потърка брадичка с кокалчето на пръста си.

— Проучвам нещо. Една девойка е изчезнала тук преди близо двайсет години. Трупът ѝ бил намерен няколко седмици по-късно в пустинята. Черепът ѝ бил разбит.

— Какво общо има това с Уесли? — попита Болдуин.

Ярдли се замисли за момент, без да е сигурна колко да разкрие пред тях.

— Уесли е казал на Еди Кал, че тя е първата му жертва.

В стаята настъпи мълчание и после Лю попита:

— Коя е девойката?

— Джордан Русо. Била е на седемнайсет. Тръгнала за спортната зала и майка ѝ казала, че повече не я е видяла. Полицаите решили, че по всяка вероятност е отвлечена, но така и не събрали достатъчно доказателства, за да ги свържат с определен заподозрян. След това помислили, че може да е избягала с някого, но след двайсет и два дни открили трупа ѝ.

— Не е неговият метод на действие да убива по този начин — отбеляза Лю.

— Джордан Русо била първата му жертва. Уесли още не си бил изработил почерк. Вероятно се е паникьосал и е грабнал каквото му е попаднало, в случая голям камък, и я ударил. Може да се каже, че в известен смисъл е било непреднамерено.

Лю се наведе напред, подпря лакти на бюрото си и се втренчи в снимката на отсрещната стена — той и един сенатор.

— Какво предлагаш да направим, Джесика?

58.

Домът беше чист и тих, само на дванайсет-тринайсет километра от нейния. Малка двуетажна къща на уличка, сгушена до червеникавите скали зад нея. Изабела Русо отвори вратата. Носеше работни дрехи, черната ѝ коса беше прибрана назад и очите ѝ надничаха през очила с дебели стъкла. Ярдли си помисли, че ако не са очилата, тя изглежда също като дъщеря си — Джордан Русо.

Изабела събра талоните, които бяха разпръснати върху масичката за кафе, сложи ги в пластмасова кутия с капак и седна на дивана. Ярдли се настани на канапето срещу нея. Над камината бяха окачени големи снимки в рамки. В средата имаше една на поразително красиво момиче. Джордан, може би на четиринайсет или петнайсет години, на колкото е Тара сега. Ярдли добре помнеше какво мисли и чувства в нощта, когато Тара избяга, и се запита дали и Изабела Русо изпитва същото всеки ден.

Другите снимки не бяха толкова забележителни. Изабела и едър мъж с къдрава коса и две други хлапета. Имаше и няколко снимки на децата, но снимките на Джордан винаги бяха в средата между тях.

Мъжът, който Ярдли видя на снимките, излезе от кухнята и я поздрави.

— Здравейте — отвърна Ярдли.

Той се обърна към Изабела и ѝ каза, че ще се върне след два часа, целуна я по бузата и излезе.

— Той не е бащата на Джордан — обясни Изабела, предугаждайки въпроса на Ярдли. — Баща ѝ ни напусна… с моята най-добра приятелка. Май винаги е така, винаги е най-добрата приятелка. — Тя потъна в мисли за момент, а после се усмихна тъжно. — Веднъж Джордан ми каза, че затова гледа най-добрите ѝ приятели винаги да са момчета.

— Красива е — каза Ярдли, гледайки снимката над камината.

Изабела се обърна и я погледна.

— Хубава е като баща си. Колко странно, винаги съм смятала, че харесвам характера на баща ѝ, но като се замисля сега, той нямаше характер. Хубавата му външност ме караше да се залъгвам, че всичките му лоши качества не съществуват.

— Мисля, че всички сме способни на това.

Изабела отново се обърна с лице към Ярдли.

— Люк е добър човек, срещнах го пет години след смъртта на Джордан. Казах му, че не искам деца, когато се оженихме. Кой, по дяволите, би искал да ражда деца на този свят след такова нещо? Но накрая той ме убеди, че да има братя и сестри, би било начин да ѝ отдадем почит. Че ще бъде като да си върнем част от нея…

Изабела замълча за малко и Ярдли видя, че се мъчи да преглътне сълзите си. Дори след две десетилетия болката изглеждаше прясна, сякаш Джордан бе убита вчера.