Сребърният каньон

— Добре си заякнал, момчето ми! Тоя последният удар наистина изобщо не видях откъде дойде, но ме разтърси чак до петите!

— Благодаря ти… Утре потеглям за града.

— Да се биеш с него ли?

— Да видя Мойра, да попълня запасите ни от хранителни продукти, и да поговоря с Канавал. Нещо много се бави. Вече взех да си мисля какво ли не.

На втория ден след завръщането ми от Силвър Рий две от момчетата на Бенарас се бяха отбили за малко при нас на път за града и аз бях проводил бележка по тях за Канавал, с уговорката да му я предадат лично. Нямах представа какво ли може да се е случило оттогава или какво може да си е помислил Канавал. А това вече ме тревожеше, и то много. Канавал можеше да се погрижи за себе си, но дали Макларън беше способен на това?

В бележката си му бях написал, че има заговор срещу Макларън. Не бях посмял да му обяснявам с подробности.

— А що се отнася до Морган Парк — казах аз на Мълвейни, — искам той да побеснее. Да загуби самообладание преди преди да започнем боя.

— Това ще помогне… но трябва да бъдеш много внимателен, момчето ми.

Хатън Поинт си кротуваше под обедното слънце докато конят ми чаткаше с копитата по улицата. Напоих го и тръгнах към салона. Имах нужда не толкова от питие, колкото от малко приказка. Трябваха ми новини.

Заварих Кий Чейпин вътре и както винаги се зачудих какво представляваше този човек. На чия страна беше застанал? Какво искаше?

— Славата ти се носи навсякъде, — обади се той.

— Всичко, което искам в този живот, е едно ранчо.

— Убили са Лайъл… в Силвър Рийф.

Очите му ме обходиха замислено и изучаващо, но не ми зададе никакви въпроси.

Повдигнах рамене.

— Нали знаеш поговорката, че който нож вади…

— Шерифът им нещо много се амбицирал да разкрие убийството и започнал здраво разследване.

Пропуснах го покрай ушите си и зададох въпроса, който ме интересуваше.

— Първият път, когато се появих в града, ти ми каза, че хората тук всички са се самоопределили на нечия страна. На коя страна си самият ти?

Той се поколеба, преди да ми отговори; повъртя чашата между пръстите си.

— Откакто ти дойде в града, вече ми е трудно да кажа. Срещу хората на Пайндър съм защото те обикновено са хора извън закона.

— А Макларън?

— Упорит, и много вироглав. Но понякога може да бъде вразумен. Има преувеличена представа за собствената си правота.

— А Морган Парк?

Той ме изгледа остро, после хвърли поглед към вратата. Намръщи се.

— За Морган се говори, че вижда нещата като Макларън… не вярваш ли?

— Не… впрочем това може и да е вярно, но само когато е в негов интерес. Морган Парк е готов на всичко, само и само да има полза от цялата работа. Ще застане на страната на този, който му плати най-добре.

При тези мои думи Чейпин остана мълчалив, и видях, че беше разтревожен от чутото, макар че не ми беше ясно защо. Той беше приятел на Макларън, доколкото знаех, но също така беше и дружелюбно разположен и към Морган Парк.

— Виж, Чейпин — приведох се аз към него, — ти си пресата тук. Виждал съм и градове доста по-закоравели от този, но всички до един бяха укротени. Разбира се, законът и редът не се налагат с благи поучения, а с бой, и те го разбраха. А ти повече от всеки друг тук имаш възможността да поведеш една такава битка. А аз ще ти помогна с всичко, което мога.

— Готов си да се откажеш дори и от личната си война ли?

— Каква война? Един мирен старец държеше ранчо представляващо лакома плячка за две големи банди. И те се опитаха да му го отнемат. Но не успяха. Той ми завеща ранчото си. Ако защитата на частната собственост означава война, тогава се приготви за продължителна битка.

— Можеш да го продадеш.

— Не… — Вдигнах шапката си от масата и се приготвих да тръгвам. — Твоята работа ще бъде да се занимаеш с мотивите скрити зад всичко това. Как е започвала тази война? Защо не се заровиш в миналото на някои от хората тук? При това нямам предвид Макларън или Пайндър.

— Още не ти е минало с Морган.

Изправих се и нахлупих шапката на главата си.

— Да си чувал някога за един адвокат от Силвър Рийф на име Букър?

— Той е един ненадминат негодник.

— Задай си въпроса защо Морган Парк се среща тайно с него. А когато видиш юнаците на Слейд в града, запитай се защо са тук.

Изгледа ме с вече сериозно разтревожени очи, и тогава се обърнах и излязох от салона.

Мойра отсъстваше от града, така че насочих коня към Бокс М.

Първият човек, който видях в двора на ранчото, беше един кравар с бинтован крак. Той трепна, но след като проумя, че нямаше под ръка револвер, седна внимателно обратно на мястото си.

— Здравей… трябва да ти кажа, че идвам на гости, а не да си търся неприятности. — Ухилих му се. — Не ти се сърдя.

— Ти не ми се сърдиш? А какво да кажа аз? За малко не ми откъсна крака!

— Следващият път много-много не го размятай. Пък и какво толкова си се разциврил? Не си свършил работа и за един напръстник откакто те раних. Само си седиш по цял ден на задника и оплакваш крака си!

Някой зад мен се изкикоти и аз се извърнах в седлото си. Беше Канавал.

— Направил го е, за да има оправдание да не работи, Бренан.