Сребърният каньон

Мойра бързо се изправи с разпиляни кичури черна коса по врата си; ситни капчици пот бе избила по горната й устна, защото денят беше много горещ.

— Мат, това е татко. По-добре да тръгваш.

Тя беше пристъпила до мени и аз я улових за ръцете, като я притеглих към мен. Тя понечи да се дръпне, но я хванах за брадичката и извих лицето й към мен. Тя беше уплашена и се опита да се дръпне назад, но не много упорито. Очите й внезапно станаха широки и тъмни… и тогава я целунах.

За миг останахме притиснати заедно и след това тя рязко се дръпна. Остана така няколко секунди, безмълвна, и после изведнъж пристъпи към мен и бързо ме целуна отново. Останахме така докато чухме стъпките отвън.

Разделихме се миг преди Руд Макларън и Морган Парк да влязат през вратата.

Парк ни зърна и нещо в държането на Мойра трябва да му беше подсказало представата какво беше станало преди малко. Лицето му потъмня от гняв и той тръгна към мен.

— Изчезвай оттук! Изчезвай, казвам ти! — изхърка той с дрезгав глас.

Погледнах през рамото му към Макларън.

— Мислех, че това е твоят дом, Руд.

— Достатъчно, Морган! — На Макларън не му се понрави присъствието ми тук, но още по-малко му допадаше представата Морган да издава команди в дома му. — Тук аз казвам кой да остава и кой не.

Лицето на Морган Парк се изкриви още повече. Беше готов на всичко, но точно преди да отвори уста, Канавал пристъпи в стаята зад гърба му.

— Шефе, Бренан каза, че той само идва на гости, не търси никакви неприятности. Каза, че ще си тръгне веднага щом му кажа, и че няма никакви намерения да се заяжда с Парк.

Мойра се намеси бързо.

— Татко, мистър Бренан е мой гост. Когато настане времето за тръгване, той ще си отиде. А дотогава искам да остане.

— Не го искам у дома! — заяви гневно Макларън. — Проклет да си, Бренан! Имаш смелостта да стъпиш в къщата ми след като стреля по моите хора, открадна ми от участъка който ми принадлежи по право, и прогони кравите ми от Котънууд!

— Между нас няма различия, които да не можем да разрешим по мирен път — уверих го спокойно аз. — Никога не съм желаел каквото и да било препирни с теб и считам, че можем да се разберем.

Това охлади гнева му. Той беше още напушен, готов всеки момент да избухне, но първоначалната му пара вече я нямаше. И точно в този момент усетих какво представляваше з действителност Руд Макларън. Него не го вълнуваха толкова много земята и имотът, колкото желанието да бъде прочут като най-крупният земевладелец в цялата страна. Той просто не познаваше друг начин да завоюва уважение и възхищение освен чрез силата и богатството.

Проумяването на тази истина ми даде онова оръжие, от което толкова много се нуждаех. Имах голяма нужда от мир, и то мир специално с Макларън. А той беше само на една ръка разстояние, ако успеех да намеря необходимите думи.

— Днес говорих с Чейпин. Този сблъсък може да бъде прекратен единствено когато начело застане най-подходящият човек. И аз мисля, че именно ти си този човек, Макларън.

Той ме слушаше и това, което чуваха ушите му, му харесваше много. Той охотно се виждаше в ролята си на миротворец. Освен това той беше и пресметлив човек и не можеше да не си дава сметка, че тази война му струваше хора, добитък, пари. Когато хората му се биеха или обикаляха околностите, те не можеха да се грижат за добитъка му.

— Ти си влиятелният човек тук. Направиш ли тази стъпка, и другите ще те последват.

— Не и Пайндърс. Ти уби Роли, и те няма да се примирят докато не те видят мъртъв. А и освен това той ме ненавижда, мен и всичко онова, което за мен е свято.

Морган Парк внезапно се заслуша с внимание в разговора ни. Едва ли някога беше очаквал ние двамата с Макларън да се сближим толкова, че да разговаряме приятелски. Успеехме ли да стигнем до споразумение, щяхме да осуетим всичките му планове.

— Ако Пайндър се опитат да продължат войната — предположих аз, — тогава ще се окажат извън закона. Ще загубят абсолютно всякакъв авторитет в очите на всички. Освен това, ако войната не приключи, тук ще се стекат крадци на добитък от цялата страна, за да се възползват от хаоса и ще крадат масово животни без да се съобразяват кое на кого е.

Мойра ме слушаше силно изненадана, и бих казал, с респект. Моите собствени инстинкти винаги ме бяха призовавали на бой, но аз винаги бях преценявал безполезността от него. Успеехме ли да си уредим взаимоотношенията мирно и цивилизовано, Пайндър щяха да се видят принудени да свият платната. Неизвестната карта в колодата обаче беше Морган Парк. Ако, както аз считах, той имаше причина да желае продължаването на сблъсъка за да осъществи плановете си, то тогава прекратяването на враждата щеше да нанесе смъртен удар на замислите му с Букър.

Руд наистина беше впечатлен от думите ми, това беше очевидно и за Мойра и за Морган Парк, както и за мен. Макларън замислено разтри челюстта си, изправен пред желязната логика на ситуацията така, както му я бях представил.