Сребърният каньон

Не можех да повярвам на ушите си, но знаех, че Канавал нямаше да ме излъже. Самият аз знаех добре, че бяха успял само наполовина да го завоювам за каузата си. Но въпреки това не можех да си представя как можеше да промени толкова бързо мнението си.

— Добре, дори и така да е било, как бих могъл да знам за това?

— Ти не би могъл, разбира се — съгласи се Канавал, — освен ако не е станал от леглото и не е препуснал след теб, за да ти го каже. А той беше тъкмо такъв човек… изобщо не мога да си представя друга причина способна да го изкара от леглото по това време на нощта.

Единственото нещо, което си бях повтарял непрекъснато до този момент и което ми беше вдъхвало кураж, беше, че никой нямаше да ме обвини, защото нямах мотив. А ето сега изскачаше съвършеният мотив. Устата ми пресъхна и ръцете ми станах изведнъж ледени… по челото ми изби пот.

Фокс започна да размахва ласото. Опитах се да уловя погледа на Мойра, но тя упорито ме избягваше. Канавал сякаш размишляваше за нещо.

Никой още не беше извадил револвера си, но ласото в ръцете на Фокс можеше да се наниже върху плещите ми по-бързо отколкото дори само да посегна към револвера си, камо ли да стрелям. А дори и да успеех да стрелям, Канавал също щеше да отвърне на изстрела ми. Не знаех дали мога да победя Канавал… а той беше човек, когото не бих искал да убивам.

Фокс придвижи коня си няколко крачки напред, но Мойра го спря с жест.

— Не, Том. Почакай да дойдат и другите мъже от града. Ако той е убил татко, искам да умре, но ще ги изчакаме.

Том неохотно се подчини, и след малко дочухме тропот на множество копита. Появиха се цяла дузина мъже начело с Чейпин.

Той ми хвърли един бърз и разтревожен поглед, после се обърна към Канавал. Управителят на Бокс М му предаде бързо и пестеливо ситуацията.

Двамата с Макларън бяхме разговаряли, бяхме се споразумели спокойно и нормално като разумни хора. После изведнъж Макларън бе размислил. Малко след това беше открит мъртъв, а моя милост бе застанала до тялото му.

Доказателството както го беше представил беше безмилостно и необратимо. Единствено аз бях имал мотива и възможността да го убия, и никой друг.

Гледах лицата им и усетих как стомахът ми се свива. Ти си изправен до стената, Мат Бренан, казах си аз. С теб е свършено, ще увиснеш на въжето заради чуждо престъпление.

Мълвейни още не се беше върнал след като бе известил Бокс М за убийството на Макларън. Никъде нямаше и следа от Джоли Бенарас.

— Бих искал да ви обърна вниманието върху една подробност — изрекох внезапно аз.

Никъде не можах да зърна и следа от дружелюбие сред всички погледи които се обърнаха към мен.

— Чейпин — обърнах се аз към него, — би ли преобърнал Макларън?

Той погледна първо тялото, после отново мен, после скочи от коня и се приближи. Аз вече бях го повдигал от земята, но после пак го бях оставил така, както го бях намерил. Дочух сподавения стон на Мойра когато Чейпин се приведе да обърне тялото. Той го претъркули, после се изправи.

Изгледа ме озадачен. Другите просто чакаха, без разбират какво става.

— Вие ме обвинихте, защото той е тук, на територията на моя участък. Добре, аз ще ви кажа, че той не е бил убит тук. Да виждате някъде по пясъка кръв?

Стреснати всички забиха очи в мястото където лежеше тялото на Макларън. Пясъкът беше разровен, но нямаше и следа от кръв.

— Едната рана е кървяла много и трябва да е останала цяла локва кръв на мястото, където е лежал, като ризата му би трябвала да е прогизнала от кръв. И ако е бил убит тук, пясъкът щеше да прогизне също. Затова ви казвам, че той е убил убит някъде другаде, след което е бил пренесен и захвърлен тук.

— Но защо? — запротестира Чейпин.

— Вие ме подозирате, че аз съм го извършил, нали така? Каква друга причина може да има според вас? И още нещо — добавих аз, — изстрелът, който чух, е бил изстрелян вече в мъртвото му тяло!

— Как разбра това? — запита ме Фокс вече с променени очи.

— Един мъртъв човек не кърви. Огледайте го добре. Всичката кръв е изтекла от само една рана!

Изведнъж се видяхме обградени от още конници. Това бяха Мълвейни и момчетата Бенарас, всичките.

— Ще ви бъдем много благодарни — изрече Джоли, — ако се всички се дръпнете назад. Ние сме приятели на Бренан и не вярваме че той го е направил. А сега се отдръпнете.

Мъжете от Бокс М се поколебаха; това не им се понрави, но ги бяха изненадали отзад и нямаха почти никакъв шанс ако се стигнеше до престрелка.

Най-близките до мен конници се изтеглиха назад. Ситуацията вече се беше променила и аз можех свободно да говоря. Но единствената мисъл в главата ми беше да убедя Мойра, а нямах и най-малката представа как щяха да й подействат думите ми. Лицето й беше засенчено от скръб.

— Има хора, които искат да отстранят Макларън от пътя си. Защо ми е да го премахвам? Аз вече доказах, че мога да защитавам ранчото си… исках само мир.

Още конници се зададоха по пътя и аз разпознах червенокосия с когото веднъж вече бях имал сблъсък. До него яздеше Боди Милър.

Глава петнадесета