Клайв Къслър

Средиземноморският храст

Клайв Къслър е роден на 15 юли 1931 година в Аурора, Илинойс, но прекарва детството и младежките години в Алхамбра, Калифорния. Учи в Пасадина Сити Колидж, но го напуска, за да постъпи в редовете на ВВС по време на Корейската война. По-нататък животът му се развива много бурно, изпълнен е с динамика и напрегнати ситуации. Къслър изследва пустините на американския Югозапад в търсене на легендарни златни мини, гмурка се в самотните езера на Скалистите планини, издирвайки изчезнали самолети, оглавява подводни експедиции за откриване на останки от корабокрушения с историческо значение.

Къслър е председател на Националната подводна и морска агенция, член на Клуба на изследователите на Ню Йорк и носител на неговата награда „Лоулъл Томас“ през 1986 година, член е и на Кралското географско общество в Лондон.

Запален ентусиаст е на тема класически автомобили — неговата колекция включва 75 уникални образци на майсторската ръчна изработка и е една от най-добрите в света. Успешно се занимава с рекламна дейност — за което получава многобройни национални признания. Директор е на две от водещите агенции в страната. Пише и продуцира радио- и телевизионни програми в Холивуд, които печелят много международни награди, включително от филмовия фестивал в Кан. Регионален председател на клуба на притежателите на стари автомобили, почетен член на веригата „Ротисьо“ и бивш председател на Съюза на писателите в Колорадо.

Първата му литературна творба излиза през 1965 година и печели наградата на американските писатели на загадки. Образът на любимия му герой Дърк Пит се появява през 1973 година в книгата „Средиземноморският храст“. Следват „Айсбергът“ (1975), „Да извадим Титаник“ (1976), „Виксън 03“ (1978), „Нощно издирване“ (1981), „Тихоокеански водовъртеж“ (1982), „Изхвърлени в морето“ (1984), „Циклопи“ (1986), „Съкровище“ (1988), „Дракон“ (1990), „Сахара“ (1992), „Златото на инките“ (1994), „Ударна вълна“ (1996), „Азиатска вълна“ (1998), „Атлантида открита“ (1999), които са преведени на 28 езика и радват над 600 милиона читатели по света. Непрекъсната динамика, комбинирана с увлекателни исторически събития, характеризира неговия незабравим пътешестващ герой Дърк Пит, олицетворяващ личната страст на автора към подводните изследвания и старите автомобили.

В „Средиземноморският храст“ главните герои на Клайв Къслър Дърк Пит и Ал Джордино попадат в редица невероятни и опасни за живота им ситуации. Сега те имат работа със закоравял, брутален бивш нацистки военнопрестъпник, измъкнал се от правосъдието след Втората световна война и под друго име основал морски флот. Корабите и подводниците му пренасят и търгуват с огромни количества наркотици, които заливат цяла Америка.

Разкриването и ликвидирането на опасния престъпник става след сложни и драматични схватки по въздух, вода и земя.

На Ейми и Ерик

Пролог

Беше неделя и горещо като в пещ. В диспечерската кула на военновъздушната база диспечерът Брейди си запали цигара от тлееща угарка, приближи се до портативната климатична инсталация и зачака нещо да се случи.

Умираше от скука, и то напълно основателно — в неделни дни въздушното движение беше съвсем слабо. Военните самолети рядко прелитаха над Средиземноморския театър на военните действия в такива дни, защото напоследък нямаше никакви международни политически конфликти. От време на време кацаше някоя машина, колкото да дозареди и веднага продължаваше по пътя си, тъй като някоя особено важна личност на борда й бързаше за конференция някъде в Европа или Африка. За десети път, откакто бе застъпил на смяна, диспечерът хвърли поглед към черното табло с разписанието на полетите. Секторът за заминаващи самолети беше празен, а в този за пристигащи беше отбелязан само часът 16:30 — след близо пет часа.

Диспечерът беше съвсем млад — едва прехвърлил двайсетте — и напълно развенчаваше мита, че светлокосите хора не могат да хващат хубав тен, тъй като откритите части на тялото му имаха цвета на тъмен орех, изпъстрен с платиненоруси косъмчета. Четирите нашивки на ръкавите свидетелстваха за ранга му на щабен сержант и въпреки че температурата достигаше близо трийсет и седем градуса, под мишниците на сиво-кафявата му униформена риза нямаше никакви петна от пот. Ризата му беше разкопчана и без вратовръзка — практика, утвърдена за служещите на военновъздушни обекти, разположени в райони с горещ климат.

Младият диспечер се пресегна да нагласи вентилационните отвори на климатичната инсталация така, че студеният въздух да духа в краката му. Новото положение като че ли го задоволи, защото по лицето му се появи усмивка. После той сплете пръсти зад тила си, облегна се назад и се загледа в металния таван.