Средиземноморският храст

— Само за да докажа, че ласкателството си има цена, ти прощавам, задето грубо ме метна на рамо, за да ме изнесеш от лабиринта. Постарай се другия път да ме предупредиш, за да си облека прилични дрехи.

По лицето на Джордино беше изписан глуповат израз.

— Обещавам.

Пит се обърна към Закинтус, в очите му блестяха весели пламъчета.

— Ще ми направиш ли една услуга, Зак?

— Стига да мога.

— Бих искал да ползвам услугите на един от вашите агенти за две седмици. Ще можеш ли да го уредиш?

Закинтус погледна към жената и кимна с разбиране.

— Мисля, че да. Управлението и без това ти е много задължено.

Пит се настани на предната седалка и затвори вратата. После подаде бастуна си на Джордино.

— Дръж. Май че повече няма да имам нужда от него.

Преди Джордино да отговори, жената включи на скорост и огромната градска кола се вля в движещата се редица от автомобили.

Джордино се загледа след нея, докато не я изгуби от поглед. После се обърна към Закинтус.

— Какво ще кажеш да си направим набързо печено с гъби във винен сос?

Закинтус поклати глава.

— За съжаление не умея да приготвям никаква храна, мога само да размразявам готова.

— В такъв случай ме почерпи едно питие.

— Забравяш, че съм беден държавен чиновник.

— Тогава гледай на мен като на част от твоите служебни разходи.

Закинтус се опита да си придаде сериозен вид, но не успя. После сви рамене и рече:

— Дадено. Тръгваме ли?

— Тръгваме.

Хванати ръка за ръка, за огромно забавление на минувачите, високият Закинтус и ниският Джордино, същински Мът и Джеф, закрачиха по тротоара към най-близкия бар.